Крис Муни: Изчезналите

Всички тези писма са отдавна накъсани на парченца. Едничкото нещо, от което Хелена Крус наистина има нужда, е истината за съдбата на дъщеря й. А ето че сега, двайсет и четири години по-късно, тя не е напреднала и на сантиметър в това отношение.

— Нямам представа къде е Мелани — промълвява Дарби. — Ако знаех, щях да ви кажа.

— Кажи ми, че не е страдала. Нека чуя поне това.

Дарби се мъчи да измисли някакъв отговор. Но не става нужда — Хелена Крус е продължила по пътя си.

Куп оставя Дарби пред тях и продължава. Тя влиза в кухнята и се озърта за майка си. Гледачката казва, че Шийла е в задния двор.

Шийла седи край някогашната си цветна леха. Въздухът на ранната привечер е хладен и свеж. Дарби примъква от верандата един сгъваем стол. Шийла си е сложила бейзболната шапка на Червения и неговото пухено яке. Отдолу е облякла горнище от анцуг. Дебело вълнено одеяло покрива коленете й, както и голяма част от инвалидния стол. Изглежда толкова крехка.

Дарби разполага стола си до майчиния в отслабващата светлина на слънчева ивица. В скута на Шийла лежи албум с бебешки снимки. Дарби се вижда като новородена, омотана в розово одеялце и с шапка в същия цвят на главата.

Очите на майката са зачервени — плакала е.

— Гледах новините — обажда се тя. — Останалото ми разказа Куп. — Гласът й е спокоен. Взира се в превръзката на бузата й. — Много ли е зле?

— Ще заздравее. Нищо ми няма. Честна дума.

Шийла хваща ръката на Дарби и стисва. Дарби държи ръката на майка си и гледа към плющящите в дъното на двора бели чаршафи. Въжето е опънато на метър и половина от вратата, през която Евън Манинг — а не Виктор Грейди — проникна в къщата преди повече от две десетилетия.

Мислите на Дарби я връщат назад през годините до деня, в който срещна Манинг на алеята. Дошъл е да разбере какво е успяла да види в гората. Евън ли е открил резервния ключ? Или Бойл е тършувал наоколо преди това?

— Къде беше? — пита Шийла.

— В участъка. С Куп. Банвил — това е инспекторът, който води разследването — ни извика да покаже някои снимки. — Дарби се обръща към майка си. — Снимки на Мелани.

Шийла поглежда над двора. Вятърът люлее клони и носи листа над земята.

— Там бе и Хелена Крус — продължава Дарби. — Искаше да научи къде е заровена Мелани.

— А ти знаеш ли?

— Не. И никога няма да науча, освен ако някой не представи нова информация.

— Но ти е известно какво се случи с Мелани?

— Да.

— Какво?

— Бойл я е затворил в едно мазе и я измъчвал в течение на няколко дни, може би дори седмици. — Дарби пъха ръце дълбоко в джобовете на палтото. — Само това знам.

Шийла прокарва пръст по снимка на Дарби, заспала в бебешка люлка.

— Все си мисля за тия снимки, за скритите в тях спомени — проговаря замислено тя. — Чудя се дали човек ги взема със себе си, или остават тук, когато умре.

Гърдите на Дарби се вълнуват — тя е наясно с това, какъв въпрос ще зададе сега.

— Мамо, докато бях в мазето с Манинг, той спомена нещо по повод мястото, където е погребана Мелани. — Следващите думи не излизат така лесно. — Когато го попитах къде е заровена и какво е станало с нея, той ми каза да питам тебе.

Шийла има вид на шамаросана.

— Знаеш ли нещо по въпроса?

— Не. От къде на къде?

Дарби свива юмруци. Главата й е замаяна.

Изважда сгънатото парче хартия — цветното копие на портрета от таблото — и го оставя върху албума.

— Какво е това? — пита Шийла.

— Разгъни го.

Шийла се подчинява. Изразът на лицето й се променя и Дарби е вече сигурна.

— Трябва ли да познавам това лице? — пита Шийла.

— Помниш ли снимката, която гледачката намери между дрехите за даряване? Ти каза тогава, че е дъщерята на Синди Грийнлиф, Реджина.

— Паметта ми е твърде объркана от морфина. Ще ме върнеш ли в къщата? Много съм уморена и искам да си легна.

— Снимката е от полицейски бюлетин. Тази жена е една от жертвите на Бойл и Манинг. Не знаем коя е.

— Моля те, прибери ме вътре.

Дарби не помръдва. Трябва да го направи, колкото и неприятно да е.

— След като напуска Белхам, Бойл се установява в Чикаго. Изчезват девет жени, а той се мести в Атланта. Там изчезналите са осем. В Хюстън обаче са двайсет и две. Бойл се мести от щат в щат, докато Манинг топи други хора. Става дума за стотина изчезнали жени, ако не и повече. На някои дори имената не знаем. Като на тази от снимката тук.

— Остави това, Дарби, моля те.

— Тези изчезнали жени имат близки. Майки, също като Хелена Крус, които не спират да се питат какво се е случило с децата им. Знам, че криеш нещо от мен. Какво е то, мамо?