Крис Муни - Изчезналите

— Искаш ли да чуеш останалото?

Дарби кимва.

— Мазето, в което си била е оборудвано с камери — казва Банвил. — Бойл запазвал записите в компютъра. Простират се около осем години назад във времето — приблизително до момента, в който се завръща по тия места. Отначало Бойл и Манинг ловят жертвите си една по една, сетне — по две и даже по три на един път… По-късно Бойл изгражда още клетки и променя правилата на игра. Пуска жертвите из лабиринта и ако съумеят да стигнат до противоположния край, получават храна и помилване до следващия път.

— Затова Рейчъл Суонсън е оцеляла толкова дълго — обажда се Дарби. — Тя си е изработила маршрути през всяка от стартовите врати.

— Ако трябва да гадая, бих казал, че Бойл е отговарял за самите отвличания, докато Евън е замазвал следите и подхвърлял улики в рамките на разследването, с което се е занимавал в дадения момент — Виктор Грейди, Майлс Хамилтън, Ърл Славик. Сигурен съм, че има и други, за които не подозираме.

Обажда се Куп:

— Колко време се занимават с тази дейност? Имаме ли някаква представа.

Банвил става прав.

— Сега ще ви покажа какво открихме.

Дарби го следва през тесни коридори, жужащи от човешки гласове и факс машини.

Банвил ги завежда в голямата конферентна зала, в която е очертал подробния план за залавяне на Пътника. Всички столове са събрани в единия край на помещението, за да отворят място за поставени на колелца демонстрационни табла. Те са десетина на брой и върху всяко са прикачени осем до десет снимки на жени.

— Рано тази сутрин в компютърния отдел успяха да преодолеят паролата на Бойл — съобщава инспекторът. — Всички тези снимки са взети от лаптопа му. Разпечатахме файловете. За наш късмет Бойл ги е попълвал по щати. Смятаме, че след Белхам продължава гастролите си тук, при нас.

Банвил спира пред табло с надпис „Чикаго“. Най-отгоре личи образът на млада блондинка с ослепителна и донякъде предизвикателна усмивка. Казва се Табита О’Хара. Води се изчезнала от 10 март 1985 година.

Под нейната е прикрепена друга снимка с размери 20×25: Катрин Десуза, изчезнала от 10 май 1985 година.

Следва Джанис Бикъни, изчезнала от 28 октомври 1985 година.

Още четири снимки са подредени на това табло, но те са без имена и дати — само фотографии. Седем жени — до една изчезнали.

— Свързахме се с полицията в Чикаго и ги помолихме да ни изпратят досиетата по всички случаи на изчезнали през 1985 година. До момента сме идентифицирали три от жените от лаптопа на Бойл.

— Къде са заровени? — обажда се Куп.

— Нямам представа — отвръща Банвил. — Не намерихме никакви указания в тази насока.

Дарби поглежда следващото табло — „Атланта“. Тринайсет изчезнали жени — до една проститутки според изложената на същото табло информация.

Следващият етап по маршрута на Бойл е Тексас. Двайсет и две жени изчезват в района на Хюстън за период от две години. Оттук Бойл отива в Монтана, а след това — във Флорида. Дарби преброява снимките от двете табла. Двайсет и шест изчезнали жени. Няма имена, няма дати — само снимки.

— Току-що започнахме да се свързваме с полицейските управления из страната — обяснява Банвил. — Те ще ни изпратят по електронна поща или факс нужните досиета. Ще бъде колосален труд — седмици, а може и месеци наред.

Дарби намира таблото с надпис „Колорадо“. Кимбърли Санчес е най-отгоре. Под нея са наредени още осем жени.

— Все не ми излиза от главата историята на Манинг за извършеното над него нападение при онази бензиностанция — казва Банвил. — Мислиш ли, че е дело на Бойл?

— Да — отвръща Дарби.

— Но той вече е започнал да подхвърля улики около Славик. За какво му е да поема риска от подобна инсценировка?

— Като напада Манинг, Бойл го превръща в очевидец, който ще може един ден да закове Славик с показанията си.

— За Бойл е от особено значение Манинг да е постоянно в течение на разследванията — допълва Куп. — Мисля, че именно поради това съображение двамата са организирали бомбените атентати в лабораторията и болницата. Те ги правят да приличат на терористични нападения, което им осигурява намесата на федералните.

— Което пък позволява на Манинг да дърпа конците.

Дарби кимва.

— Разбира се, може и да бъркаме. За съжаление и двамата, които биха могли да отговорят на възникналите въпроси, са мъртви.

В стаята надниква някакъв униформен.

— Мат, търсят те по телефона. Инспектор Пол Уогнър от Монтана. Било спешно.