Крис Муни - Изчезналите

Затваря очи и се връща към оня миг пред училищните шкафчета, когато Мел я попита дали не могат трите отново да бъдат приятелки. Какво ли би станало, ако беше казала да? Щеше ли самата тя да е още жива? Или щеше да лежи някъде в гората, където никой не ще я открие?

Куп отпуска огромната си ръка върху раменете й. Дарби се обляга на него.

— Дарби?

— Какво?

— Не мисли повече за Мелани… Постъпила си правилно.

Дарби не проговаря, чак докато излизат на Шосе номер 1. Пред очите й се разстилат светлините на Бостън.

— Мисля си за деня, в който Евън ме намери на плажа и ми разказа за Виктор Грейди и Мелани Крус. Случи се преди повече от двайсет години. Двайсет години. Още не съм го приела напълно.

— И то ще дойде.

— Е, да.

— Ако някога ти се прииска отново да говориш за това, аз съм насреща. Знаеш го, нали?

— Знам.

— Добре. — Куп я целува по темето. Не я освобождава от обятията си. А и тя не го иска.

Зората пуква, тъкмо когато навлизат в Белхам.

Дарби въвежда Куп в стаята за гости и се пъха под душа.

Преоблечена и с нова превръзка, тя отива да види майка си. Шийла е дълбоко заспала.

Кажи ми къде е погребана Мелани.

Питай… майка си.

Дарби се сгушва върху леглото и силно притиска своята майка. В съзнанието й изплува спомен: родителите й са на предната седалка на стария буик комби с дървената ламперия — Червения почуква с палец по кормилото в такт с песента на Франк Синатра, а Шийла се усмихва редом с него, и двамата млади, силни и здрави. Дарби се заслушва в тихото дишана на майка си — вдишва — издишва, вдишва — издишва. Ще й се това да трае вечно.

Дарби отваря очи, за да съзре ярки ивици светлина покрай спуснатите завеси.

Майка й не е в стаята. Видът на празната половина от леглото събужда в душата й паника. Дарби отмята чаршафа, облича се на бърза ръка и хуква надолу. Часът е три следобед.

Куп се е настанил край кухненския плот, пие кафе и гледа малкия телевизор. Забелязал израза на лицето й, той мигом се сеща какви мисли се въртят из главата на Дарби.

— Майка ти има нужда от малко чист въздух, така че гледачката я настани в количката и тръгна да я разхожда из квартала. Да ти дам ли нещо да ядеш? Приготвил съм чудовищно количество овесени ядки.

— Ще се задоволя само с кафе, благодаря ти. Какво разправят по телевизията?

— След рекламите ще пуснат нов репортаж. Сядай тук, пък аз ще ти направя кафе.

Бостънските медии са захапали здраво от самото начало. В продължение на нейните десет часа сън са успели да надушат връзката между Даниел Бойл и специален агент Евън Манинг.

Истинското име на Манинг е Ричард Фолър. През 1953 година Джанис Фолър, жертва на заболяване, което днес се нарича дълбока депресия, се обесва в една държавна лудница. Въдворена е в това заведение според анамнезата, след като съпругът й, Трентън Фолър, я хваща при опит да удави във ваната техния единствен син. Джанис обяснява на съпруга си своята постъпка с това, че след като се събудила от следобедна дрямка, видяла сина си надвесен над нея с огромен кухненски нож в ръка. Ричард е тогава на пет години.

Седем години след това, когато е вече на дванайсет, неговият баща жъне със своя комбайн, но главният шнек блокира. Трентън Фолър не изключва двигателя. Застава на платформата над шнека и се опитва да го освободи, когато неочаквано се подхлъзва върху покритата със зърнен прах площадка и пада. Ричард обяснява на полицията, че не знаел как се спира машината.

Леля му, Офилия Бойл, взема интелигентното сираче и го настанява в чисто новата къща на дъщеря си в Глен, Ню Хампшир. Дъщерята на Офилия, Касандра, очаква първото си дете. Тя е двайсет и три годишна и не е омъжена. Отказва да даде бебето за осиновяване.

В далечната 1963 година самотните майки са скандално явление, което е напълно в състояние да съсипе семейната репутация, особено в по-заможните среди, из които непрекъснато се движат Офилия и нейният съпруг Огъстъс. Двамата настаняват Касандра, единственото си дете, в Глен, надалеч от Белхам, като й осигуряват значителна месечна издръжка за отглеждане на детето, момче на име Даниел. Неговият баща, както съобщава на близки и позната самата Касандра, е загинал при автомобилна катастрофа.

Събраните от съседи — някои от които още живеят в района — сведения показват Даниел като класически единак, вглъбен и неконтактен. Никой не може да проумее близкото приятелство между него и красивия му, харизматичен по-възрастен братовчед Ричард.