Крис Муни - Изчезналите

— Още се мъчим да разберем.

Лекарката насочва вниманието си към леглото.

— Както виждате, тя е напълно изтощена. Онова, което се случва в момента, е преминаване на жизнените функции към по-икономичен режим — сърдечният ритъм се забавя и става неравномерен. Повечето коса е опадала поради недостиг на протеини. Сивкавият тен на кожата се дължи на остра авитаминоза. Забелязвате ли този тънък мъхест слой върху кожата? Наричаме го лануго. Наблюдава се обикновено в последния стадий на анорексия. Това е защитна реакция на тялото, нещо като последен опит да запази малкото останала му топлина след огромна загуба на мускулна и мастна тъкан.

Дарби гледа болното, с вид на безстопанствено животно същество, което крее в леглото. Спомня си снимката на Тери Мастранджело. Колко ли време е изтекло от изчезването на тази жена? И какво ли е минало през главата й.

— Може ли да ми услужите с фенерчето? — обръща се тя към лекарката.

— Разбира се — отвръща жената и бърка в джоба си.

Дарби отмята чаршафа и разглежда лявата ръка на пострадалата.

Между превръзките личат, изписани в синьо, миниатюрни букви и цифри: „1ЛН2ДЛДЗДН2ДЗЛ“.

А по-надолу — още два реда:

„2ДДН2ЛНДДВЗДН

ЗЛ2ДНН2ДЛД4Д“

Има и четвърти ред, който не подлежи на разчитане. Лекарката се навежда.

— Какво е това?

— Указания за придвижване, най-вероятно. Посоки.

— Последният знак — буква или цифра — изглежда недовършен. Сякаш е била принудена да спре. Може би в този момент е влязла сестрата.

Дарби си мисли същото.

— Извинете ме за момент.

Експертите от „Идентифициране“ са си отишли вече. Тя звъни в „Оперативни“ и стиска палци Мери Бет да не си е тръгнала. Не е.

Ще мине поне час, преди да пристигне тук с екипировката си. Дарби снима с дигиталния си фотоапарат.

Непознатата е дълбоко упоена и лекарката няма нищо против да освободят коланите, за да осигурят възможност за по-добри кадри. Дарби преглежда цялото тяло, но не открива други надписи.

— Скоро ще пристигне човек от лабораторията, за да направи още снимки. Сигурно ще се наложи отново да разкопчавате коланите.

— Стига да е още под упойка. Все ми се ще да ви попитам: защо не е нападнала и вас?

— Мисля, че ме взема за своя позната. — Дарби изважда визитка и написва върху нея домашния си телефон. Подава я на лекарката. — Ще ви бъда признателна, ако ми звъннете, когато дойде в съзнание. Колкото и късно да е.

— Когато заловите човека, който й е сторил това, надявам се, че ще имате достатъчно здрав разум да стегнете топките на кучия син с копринен конец.

Дарби помага на Мери Бет с документирането. Когато двете излизат от интензивното, тя включва мобилния си телефон, за да провери съобщенията. Първото е от Шийла, която моли да й се обади. Тревожи се. Това личи от гласа й. Второто съобщение е от Банвил.

Батерията на апарата е почти заминала. Дарби открива телефон върху стената между два автомата за закуски. В другия край на фоайето се намира чакалнята на интензивното — неголямо помещение с неудобни столове от пластмаса и купища намачкани от потни ръце списания. Мъж с броеница в ръце се взира в пода, докато някаква жена плаче пред екрана на телевизор, показващ картини от Ирак.

Когато Банвил се обажда, Дарби го осведомява относно последните събития.

— Приемам, че буквите може да са указания за придвижване — казва той. — Питам се каква е ролята на числата.

— Може да е нещо като стенография.

— И единствената, която е в състояние да ни я разгадае, се намира все още под упойка.

— Помолих лекарката да ми съобщи, когато дойде в съзнание — искам да присъствам при разпита.

— Може би това е добра идея. Възможно е твоето присъствие да я успокои. Да се надяваме, че ще дойде скоро на себе си.

— Разбрах, че съм станала телевизионна звезда.

— Някакъв репортер е успял да заснеме излизането ви изпод оная веранда. Обзалагам се, че нашето момче е твърде притеснено.

— Майката държи ли се?

— Колкото всяка друга майка при подобни обстоятелства — отвръща Банвил. — Полицията в Лин посетила последния известен адрес на М. Н. Не живее вече там и — можеш ли да го допуснеш — забравил да сподели тази подробност с контролиращия пробацията офицер. Ще им съобщя за отпечатъка.

— Тъкмо по този въпрос исках да поговорим — казва Дарби и се впуска в обосновка на искането си за наемане на скъпо платения експерт.

— Това трябва да се обмисли — парира Банвил.