Крис Муни - Изчезналите

— Не съм в състояние да ви покажа…

— Самото досие не, известно ми е — само инспекторите имат такова право. Искам обаче да разбера дали въпросното лице наистина се води изчезнало.

Мейбъл Уонтък сяда зад отрупано с хартия бюро, украсено с няколко поставени в рамки снимки на два шоколадови на цвят ретривъра. Измъква клавиатура.

— Името?

— Не съм сигурна как точно се изписва, та може да се наложат няколко опита. Какви са параметрите на издирване?

— Най-напред фамилното.

— То е Мастранджело. Ще се опитам да ви го кажа по букви…

Куп мачка топче изкуствена глина между пръстите си, докато Дарби му разправя за проверката в „Изчезнали“. Информира го за хода на разследването, когато на вратата се показва главата на секретарката.

— Лайлънд иска да те види в офиса си, Дарби.

Самият Лайлънд говори по телефона. Забелязал изправената на входа Дарби, той й дава знак да заеме единствения, разположен пред неговото бюро стол в помещението.

Зад гърба му се виждат куп снимки на облечени в смокинги мъже — вечери и обеди за набиране на средства по всякакъв повод. Ето го и самия Лайлънд, гордия републиканец, хванал под ръка двамата Джордж Буш — младши и старши. Ето го отново Лайлънд, милосърдния републиканец — раздава пуйки на бедните за Деня на благодарността заедно с губернатора. А за да докаже, че притежава чувство за хумор, сред цялата официална пасмина виждаме отново Лайлънд, веселия републиканец, стиснал в ръка „Пълно издание на комиксите в Нюйоркър“, подарено му на някакво литературно тържество.

Дарби си мисли за снимките по стената на Каръл Кранмър, когато Лайлънд приключва разговора.

— Комисарят иска информация за развитието на случая. Остана малко изненадан, като разбра, че още с нищо не разполагам.

— Идвах два пъти — нямаше те.

— За подобни ситуации съществува гласовата поща.

— Предположих, че ще поискаш информацията лично, с оглед на евентуални въпроси.

— Е, сега разполагаш с вниманието ми изцяло.

Лайлънд се обляга назад.

Дарби му разказва най-напред за боята, а след това за следата от подметка.

— Размерът е 43, а логото представлява ясен отпечатък на Ryzer. То съвпада напълно с второто им и последно лого, преди да бъдат погълнати през осемдесет и трета година, за да станат Ryzer Gear. Според резултатите от моите проучвания са разработили само четири модела, продавани чрез каталози и специализирани магазини предимно в североизточните райони на страната. Говорим за стриктно подбран кръг потребители. Проверих нашата база данни и останах с пръст в уста.

— Ами прати копие на федералните — нека сравнят с тяхната.

— Дори да ги помолим за експедитивност, ще мине поне месец преди да се захванат с нашия случай.

— Нищо не мога да сторя по този въпрос.

— Възможно е ние да успеем. Този следобед говорих с човек на име Лари Емерих. Работил е в лабораториите на ФБР. Първокласен експерт по отпечатъци от подметки. Сега е пенсионер, но работи като консултант от време на време. Не само разполага с всички стари каталози на Ryzer, но поддържа контакти с търговци и разпространители. Освен всичко останало той е готов да погледне нашия отпечатък още сега. Ако сам не успее да установи модела, достатъчно е отпечатъкът да се пусне в програмата на ФБР. А Емерих има връзки там. Цялата работа ще му отнеме максимум един ден.

— И какво взема за такава услуга?

Дарби съобщава цената.

Лайлънд ококорва очи.

— Какво мисли Банвил по този въпрос?

— Още не съм му казала.

— Пожелавам ти успех в разговора.

— Ако откаже да плати, мисля, че ние ще трябва да развържем кесията. Лицето, отвлякло Каръл Кранмър, е правило това и по-рано — поне два пъти.

Лайлънд вече клати глава.

— Няма начин да получа разрешение за подобен разход…

— Нека обясня. Жената изпод верандата, неидентифицираната, смяташе, че аз съм Тери Мастранджело. Накарах ония от „Изчезнали“ да вкарат името в компютъра. Тери Мастранджело е на двайсет и две години, живяла е в Ню Брунсуик, щат Кънектикът. Съквартирантката й казва, че излязла за сладолед. Не взела колата — тръгнала пеша. Повече не се появила.

— Откога липсва?

— Над две години.

Лайлънд се изправя в стола си.

— Тери Мастранджело има син на име Джими — продължава Дарби. — Сега е на осем години и живее с баба си. Само това знам. Нямам достъп до самото досие, така че Банвил ще трябва да го изиска.

— Не би му навредило особено, ако хвърли един поглед във VICAP 3 3 Violent Criminal Apprehension Program (Програма за контрол над тежките престъпления). Софтуерът за нея се поддържа на щатско и федерално равнище от ФБР, а базата данни се попълва от всички звена на системата за опазване и прилагане на закона. — Б.пр. . Може пък там да се намери нещо във връзка с вашия отпечатък.