Крис Муни - Изчезналите

— Цяло чудо, че не е умряла от сърдечна аритмия — отбелязва Мери Бет.

Дарби я обръща на една страна. Сгъва нарязаната блуза и я прибира в плика за събиране на веществени доказателства, подаден й от Куп.

— Да вземем проби под ноктите — обажда се Дарби.

Прави го с помощта на тампони и от вътрешната страна на бузите. Куп използва дървена клечка за зъби, за да се сдобие с материал под ноктите. Един от тях се сцепва на две и започва да кърви.

— Какво се е случило на тази жена, дявол да го вземе? — възкликва Куп.

Много ми се ще да знаех.

— Да вземем отпечатъци от пръстите — казва Дарби.

Серологичната лаборатория представлява продълговата и просторна правоъгълна зала с облицовани в черни плочи рафтове, често пъти наричани „пейки“. През високите прозорци се разкрива панорама към зелени хълмове, двойно игрище за баскетбол и — точно отдолу — асфалтирана алея за разходка с маси за пикник, на които хората обядват при хубаво време.

Лайлънд Прат, директор на лабораторията, очаква Дарби при входа. Ухае на шампоан и някакъв одеколон с аромат на цитрусови плодове — благодатна компенсация за отвратителната воня, която още не ще да напусне ноздрите и дрехите й.

— Новините са пълни само с това — обажда се той, докато я следва към пейката в отдалечения ъгъл, заета от Ерън Уолш, експерт по ДНК анализи. — Кой води разследването?

— Матю Банвил.

— Значи момичето е попаднало в добри ръце — заключава Лайлънд. — А какво става с неидентифицираната, дето я намери под онази веранда?

— Това ли е в новините?

— Непрекъснато излъчват видеорепортаж, на който се вижда как й помагаш да се измъкне към линейката. Никакво име не се споменава.

— Защото не разполагаме с име. С нищо не разполагаме за момента.

Дарби връчва на Ерън четири маркирани плика.

— Кръв от кухненската врата. Проба от устната кухина за идентифициране на неизвестно лице. В останалите два има сравнителни материали — четката за зъби на Каръл Кранмър и нейният гребен. Ако ти трябвам, в стаята отсреща съм.

— Дръж ме в течение на всичко — обажда се Лайлънд.

— Винаги го правя — отвръща Дарби и напуска лабораторията. Оставя плика с намерения конец в лабораторията за проследяване и отива да помага на Куп.

Тъй като блузата е биологично замърсена с кръв и други телесни секрети, Дарби облича гащеризон. Сетне си слага маска, предпазни очила и ръкавици.

Малкото сумрачно помещение е изпълнено от далечното ромолене на дъжд. Блузата е поставена в кувьоз.

— Погледни това — обажда се Куп, като се отдръпва от осветеното увеличително стъкло.

В тъканта се е заплела белезникава, зацапана с кръв частица. С помощта на пинцети Дарби я измъква и поднася към светлината.

— Прилича на люспа от боя. Това отгоре може да е ръжда.

Куп кимва.

— Блузата е цялата в мръсотия — отбелязва той. — Има да си играем с нея до утре.

След половин час разполагат с още две люспички.

Разнася се гласът на секретарката:

— Дарби, Мери Бет на втора линия.

Тя грабва пликовете с пробите.

— Ще ги занеса на бърза ръка при Папи.

Мери Бет седи пред компютъра, докосва клавиатурата и мишката. Русата й коса е сега тъмночервена.

Върху дисплея се вижда черен отпечатък от обувка. Дарби успява да различи шарката на подметка, както и оставените от стъкла, пирони и остри предмети следи по нея. В своята съвкупност всички тези отличителни белези правят подобен отпечатък също толкова уникален, колкото и отпечатъка от човешки пръст.

— Кога си боядиса косата? — интересува се Дарби, докато сяда.

— Вчера. Имах нужда от промяна.

— Това въобще няма връзка с Куп, нали?

— Що за идея?

— Ами сетих се, че докато обядвахме последния път заедно, той спомена, че си пада по червенокоси.

— Задръж така за малко. След минута свършвам.

Дарби се приближава.

— Куп излиза само с жени, които не са в състояние да кажат две думи на кръст. Това му е принцип.

Мери Бет сочи монитора. Вписани в окръжност се виждат линии, очертаващи нещо като планински връх, а отдолу личи буквата R.

— Това е печат на производителя — съобщава Мери. — Някои компании поставят логото или името си върху подметките на своите обувки. Убедена съм, че тази тук е произведена от Ryzer Gear.

— Същите, дето правят ония безумно скъпи зимни якета?

— Компанията е една и съща — отвръща Мери Бет. — Когато Райзър започва — мисля, че някъде в началото на петдесетте — правят боти за армията. После се специализират в производство на туристически обувки. Само с това се занимават цял куп години. Продукцията им се доставя единствено по техния каталог. Тези обувки са последна дума на бранша, а цените им са прекомерно раздути. През осемдесетте го налапва някаква международна корпорация и Ryzer Footwear се превръща в Ryzer Gear. Продължават да произвеждат туристически обувки, но пускат още непромокаемо облекло, колани, портфейли и даже изваждат на пазара детска колекция. Те са нещо като специализирано звено за задоволяване нуждите на най-висшето общество.