Крис Муни - Изчезналите

Дарби нахлузва върху обувките си чифт пластмасови калъфки за еднократна употреба и влиза в коридора. Партньорът й, Джаксън Купър, познат на всички просто като Куп, се е надвесил над мускулест млад мъж, облечен в чифт прилепнали, високо изрязани гащета. Тялото е превито под неестествен ъгъл спрямо стената на застланата с мокет площадка между двете стълбища. Под него се е събрала кръв, която се просмуква в постелката. Дарби преброява три огнестрелни рани: една в челото и две — разположени редом, точно в очертанията на татуирана над сърцето пума.

Куп сочи тези попадения и отбелязва:

— Майсторска работа.

— Бих рекла, че нашият човек е професионален стрелец.

— Ако трябва да гадаем, ще кажа, че момчето е дочуло нещо и е тръгнало да проверява на долния етаж. Слиза и намира предната врата заключена, а по обратния път получава два куршума в гърдите. Свлича се до площадката, където му пращат още един — за всеки случай.

— Което означава, че нашият човек е свикнал да стреля на тъмно.

Куп кимва.

— Никакви следи по ръцете или тялото — явно не е имал възможност да се бори.

— Приятелката му го е сторила — отбелязва Дарби и разказва за кървавия отпечатък.

— Какво мисли Банвил по въпроса?

— Започва с един от бившите съпрузи.

— За какво му е на тоя тип да утежнява положението като добавя убийство към отвличането?

— Господ го знае.

— Тая дисертация в областта на криминалната психология явно ти е от огромна полза — ухапва я Куп. — Експертната група пристигна ли?

— Още не. — Дарби му казва за отпечатъците от стъпки в кухнята. — Ще поогледам наоколо, а сетне можем да пристъпим към предварителните следствени действия.

Светлосив мокет покрива стълбите и миниатюрния коридор, който води към просторна дневна с телевизор и зеленикави стени, с кафяво канапе и хармониращо с него кресло, чиято тапицерия е поправяна със самозалепяща се лента. Майката е правила опити да освежи обстановката с помощта на декоративни възглавници, килим и подходящи дрънкулки.

Арковиден свод разделя дневната от трапезарията. Върху масата са струпани наръч любовни романи от Нора Робъртс, както и изобилие от талони за намаление. И в двете помещения се усеща застояла миризма на купена отвън готова храна с не особено високо качество, както и едва доловим аромат на опиат.

По стените висят снимки на Каръл и доказателства за нейни завоевания. На една от тях е показана като едва проходила, с четка в ръка. На друга е нахлузила уши на Мики Маус в Дисниленд. В скъпа наглед рамка се мъдри диплома с пълно отличие от местната гимназия. Подобна е приютила друго удостоверение — за показани управленски способности в работата на ученическия съвет. Тук се намира и акварел с морски пейзаж и прикачена към него панделка. Каръл е спечелила първо място в конкурс по живопис.

Майката е окачила най-престижните награди на височината на очите. По такъв начин всяка сутрин след ставане и всяка вечер след прибиране Каръл ще се убеждава в наличието на своите извънредни способности.

Отвън се захлопва врата на лека кола. Експертите, които се занимават предимно с фотографиране, пристигат. Дарби грабва чадъра и се насочва навън.

Съобщава на Мери Бет Палис за трупа и стъпките в кухнята. След като се разделя с Мери, започва да проучва стъпалата на верандата.

Единственият предмет, който събужда интерес, е захвърлена край тях кибритена кутия. Поставя и до нея мащабен маркер. Изправя се и се обръща с лице към верандата. Тя е монтирана върху колони. Дървен парапет, също боядисан в бяло, опасва съоръжението. Вляво от стълбите се вижда вратичка. Зад нея са струпани пластмасови контейнери за боклук и разнороден амбалаж.

Една от кутиите се преобръща и пада. Отвътре блещукат очетата на малък ракун…

— Господи…

Дарби отваря вратичката. Жената под верандата започва да пищи.

Дарби изтървава фенерчето. Не прави опит да го вдигне. Остава абсолютно неподвижна, вперила широко отворени очи в жената, която сега е сграбчила един от контейнерите за боклук и го притиска към вратичката, за да не позволи никому да проникне вътре.

Притичват униформени полицаи. Един от тях хваща Дарби над лакътя и я дръпва рязко назад. После промушва ръка, за да отстрани пластмасовия контейнер.

Зъбите на жената — колкото са й останали — потъват дълбоко в оголената кожа на китката му. Свирепо тръска глава наляво и дясно като помияр, който се мъчи да откъсне и последното парче месо от случайно намерен на улицата кокал.