Крис Муни - Изчезналите

Дарби Маккормик стои върху задната веранда в дома на Кранмър и обхожда с лъча на фенерчето си очертанията на вратата — подсилен стоманен модел с две резета. Гръмотевиците са се укротили, но дъждът не мирясва — продължава да се лее мощен и неукротим.

Инспектор Матю Банвил от белхамската полиция се мъчи да надвика шума с глас, който не оставя много място за съмнение в обстоятелството, че търпението му е на изчерпване.

— Майката, Даян Кранмър, се прибрала към пет и четвърт, защото била забравила чековата си книжка, а имала намерение да плаща вноска по ипотеката по-късно през деня. Когато влязла вътре, заварила и двете врати отворени, а пред очите й се разкрило това… — Банвил осветява с фенерчето кървавия отпечатък върху стената. — Не открила дъщеря си, но заварила приятеля й, Тони Марсеийо, паднал на стълбището, и моментално се обадила на девет-едно-едно.

— Влизал ли е друг, освен майката?

— Само изпратеният полицай, Гарет, както и хората от медицинския екип. Всички минават през главния вход, за да стигнат до момчето. Майката дава на Гарет ключовете.

— Значи той не е влязъл оттук?

— За да не се унищожат веществени доказателства, полицията отцепила помещението. Обявихме извънредно положение, но засега без резултат.

Дарби поглежда часовника си. Наближава шест сутринта. Каръл Кранмър е изчезнала преди няколко часа, достатъчно, за да бъде вече далеч от Масачузетс.

Върху сивия под се вижда кафеникаво конче. Дарби поставя до него мащаб за заснемане на веществени доказателства.

— Няма следи от взлом. Кой разполага с ключове от къщата?

— Издирваме бившите съпрузи — отвръща Банвил.

— Колцина са?

— Двама, без да броим биологичния баща. С него са били женени за около четвърт час още през деветдесет и първа.

— И как се казва този изискан джентълмен?

Дарби разглежда кухненския под, за да установи със задоволство, че е застлан с линолеум. Идеална повърхност за снемане на отпечатъци от подметки.

— Майката го определя като „семенен донор“. Разправя, че хукнал обратно към Ирландия в мига, когато узнал, че става татко. Оттогава не го е чувала.

— А разправят, че всички свестни мъже били вече заети. — Дарби рови в чантата си.

— Единият от другите двама живее в Чикаго, а вторият — тук, в прекрасния град Лин — осведомява я Банвил. — Лайнаринът от Лин е най-интересен. На улицата му викат М. Н., съкратено от Малкия Непукист. Рожденото му име е Трентън Андрюс и е лежал пет години в Уолпул за опит да изнасили непълнолетна — петнайсетгодишно момиче. Полицията в Лин издирва в момента господин Андрюс. Проучваме всички регистрирани в околността сексуални престъпници.

— Не се съмнявам, че списъкът е доста дълъг.

— Имаш ли нужда от още нещо, или мога да си вървя?

— Изчакай малко.

— Давай по-накратко.

Дарби не взема много присърце язвителния тон на Банвил — той говори така с всички. Работила е вече с него по два други случая и знае, че е съвестен следовател, но като личност е крайно недодялан, най-меко казано. Неизменно избягва да гледа събеседника в очите. Освен това внимава да не застава близо до него, също както сега — облегнал се е на парапета на повече от метър и половина от нея.

Тя взема друг фенер — мощен прожектор — и го поставя върху пода, като постоянно променя ъгъла на лъча, докато открива онова, което търси — редица влажни, едва очертани отпечатъци от подметки.

— На пръв поглед приличат на мъжки, размер 43 — проговаря Дарби. — Изглежда нашият човек е влязъл оттук и оттук си е и тръгнал. Може би ще ти е интересно що за патъци предпочита М. Н.?

— Друго?

— Можеш да си вървиш.

Банвил се стрелва надолу по стълбите. Дарби се заема да очертава отпечатъците със самозалепяща се лента. Когато приключва с това, разполага мащабни линийки до най-ясно видимите, после грабва чантата и чадъра си, преди да излезе под дъжда. Отвъд алеята за паркиране, зад кухненския прозорец на съседната къща е седнала майката на Каръл. Даян Кранмър притиска мокра салфетка към очите си, докато говори пред записващия думите й в бележник инспектор. Дарби отклонява поглед от измъченото лице на жената и бърза към входната врата.

Претъпканата улица е осветена в мигащо синьо и бяло от полицейските коли. Униформените стоят под дъжда, за да регулират движението и държат любопитните и репортерите отвъд заграждението. Целият квартал е на крак. Хора са наизлезли по верандите или надничат през прозорците, мъчат се да разберат какво става.