Крис Муни - Изчезналите

— Откъде знаеш всичко това? Да нямаш техни акции?

— Като тийнейджърка бях голяма планинарка. Нашите ми подариха чифт такива обувки за една Коледа. Сега правят главно боклуци, но едно време! Грижиш ли се както подобава за своите обувки, те ще ти служат цял живот. Още си ги имам. Това са най-удобните обувки, които съм слагала някога. Затова именно разпознах логото — това е старото. Такива обувки като тия те вече не произвеждат.

— Ще видя какво мога да направя, за да ги проследя. Благодаря ти, Мери Бет.

— Бъркаш за Куп. Той обича умни жени. Като тебе например.

— Ние сме само партньори.

— Щом казваш — отвръща Мери Бет. — Впрочем имаш очевадна нужда от душ. Както и от дезодорант.

Базата данни за обувки към лабораторията представлява колекция от класьори.

Дарби прекарва остатъка от предобеда в разглеждане на стотици образци, снети от местопрестъпления в района на Бостън. Отпечатъкът от дисплея на Мери Бет не съответства на никой от регистрираните.

По време на обедната почивка тя влиза в Мрежата и се свързва с два полицейски сайта, специализирани в областта на обувките. Докато рови из тях, намира името на някакъв бивш агент на ФБР — експерт в същата област. Използван е като свидетел в съдебна зала при няколко нашумели процеса.

Озверяла от глад — пропуснала е и закуската — Дарби хуква към лавката, откъдето се измъква със сандвич с риба и кола в ръце. Минава край кабинета на Лайлънд, с цел да го осведоми относно развоя на случая, но него го няма.

Върху служебния й телефон мига сигнал за прието съобщение. От майка й — Шийла е видяла сутрешните новини и иска да знае дали всичко е наред.

Стърджис (Папи) Папаготис подава глава в кабинета.

— Имаш ли минута време? — пита той.

— Влизай.

Папи придърпва стола на Куп. Той носи проклятието да изглежда като най-младия мъж на земята. Една идея по-висок от метър и петдесет, с момчешко лице, което принуждава биячите по заведенията много внимателно да гледат рождената му дата в шофьорската книжка.

— Пуснах находките ви на спектрален анализ — обявява той. — Алуминий и алкидмеламин.

— Автомобилен лак — допълва Дарби. — А стирол?

— Няма — боядисването е фабрично. Не е работа на тенекеджийска работилница. Доколко си запозната с автомобилните лакове?

— Меламинът е смола, която се добавя за увеличаване на трайността.

— Точно. Акриловият и полиестерният меламин са основни полимери в състава на лаковете. Алкидмеламинът е сред супер емайлите, въведени в употреба през шейсетте години. Мнозина производители днес предпочитат полиуретана. Той задържа блясъка най-продължително време, но има голям недостатък — себестойността. Съхне бързо, докато създаденият с помощта на меламин горен пласт трябва да се изпича. Намерената от вас частица е от оригинален фабричен лак.

— А цветът?

— Тук попаднах в задънена улица. Пуснах го за анализ, но резултатът е неутрален.

— Това е невъзможно.

— Известно ми е какво имаш предвид. Спектроскопът действа по подобие на компютърните база данни. Фактът, че анализът не дава резултат, означава, че пробата не може да бъде свързана с никой от познатите на апарата образци. Обърнах се към канадските ни приятели — ядец. Сега ще изпратя пробата в лабораториите на ФБР. Те съхраняват образци от всички рядко срещани или рядко употребявани автомобилни лакове.

— Работил ли си с федералните преди?

— Не ми се е налагало, тъй като обикновено си свършвам работата със собствени сили. Ако опитаме при тях, можем да пробваме оная прословута немска методика. Предполага се, че те разполагат и с най-пълната база данни по въпроса в световен мащаб.

— Имаш ли познати в лабораториите на ФБР?

— Карал съм курс по качествен анализ при шефа им, тип на име Боб Грей. Мога да му звънна.

— Кажи му, че става дума за отвличане, та да даде на нашия случай известна преднина.

— Мога да го помоля — ухилва се Папи.

— Знам, че можеш. Не ме карай да се потя и стой до телефона.

Лайлънд отново не е в кабинета си и Дарби се спуска на първия етаж.

Отдел „Изчезнали“ е натикан в дъното на дълъг коридор. Зад гишето седи слаба жена в тъмнопепеляв костюм. Името върху табелката й е Мейбъл Уонтък. На снимката не е усмихната, не се усмихва и в момента.

— Добро утро — приветства я Дарби. — Питам се дали сте в състояние да ми помогнете.

Изразът на лицето отсреща казва: Не разчитай особено на това.

— Попаднах на известни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към някой от случаите на изчезнали лица.