Крис Муни - Изчезналите

— Нямам спомен Жената чудо да е с импланти в циците — отбелязва Дарби, след като Куп затваря.

— Това е ново, подобрено издание на Жената чудо.

— Виждам. Така прилича на стриптийзьорка.

— Забелязвам, че не си сложила щастливата физиономия. Искаш ли да ти дам да помачкаш изкуствена глина? Няма равна при стрес, истината ти казвам.

— Шефът храни сериозни съмнения по повод на моите способности.

— Я да позная: случаят Нелсън?

— В десетката.

Дарби го информира накратко за разговора си с Лайлънд.

— Защо се хилиш? — пита тя.

— Помниш ли онова момиче, Анджела — излизах с него преди време?

— Оная, дето демонстрира гащи по списанията ли?

— Не, тя е Бритни. Анджела е англичанката с брилянтната халка на пъпа.

— Чудя се как успяваш да ги запомниш всичките.

— Знам, че мястото ми е в Менса. Но както и да е. Та отиваме една вечер с Анджела да пийнем по нещо и аз й разправям за работата. Не щеш ли, споменавам името на Лайлънд. Изглежда в Англия думата „прат“ означава нещо като идиот. Опитай се да не забравяш това в процеса на работата.

На път за дома Дарби трябва да се отбие на още едно място.

Прясно изкъпана, с още мокра от душа в гимнастическия салон коса, тя влиза във фоайето на най-голямата болница в Бостън. Не й се налага да се бави при информацията — пътят към интензивното й е добре известен. Била е вече там, за да се прости с баща си.

На вратата виси надпис: „Изключете мобилните телефони и всякакви електронни уреди преди да влезете“. Дарби изключва телефона си, показва служебната карта на мъжа от рецепцията и пита за състоянието на жената, докарана снощи от Белхам. Мъжът не знае нищо — току-що е застъпил на смяна — и сочи към полицая, седнал пред вратата на стая в дъното на дълъг коридор.

Няма място за уединение в едно интензивно отделение — стъклените врати позволяват да се гледа във всички стаи. Близки роднини с изопнати от мъка лица чакат реда си да хванат нечия любима ръка — в повечето случаи за последно сбогом.

Спомени за собствения й баща изпълват съзнанието на Дарби и го завладяват изцяло, когато минава покрай празната стая, в която той бе починал.

Възрастният униформен полицай вдига поглед от списанието за голф и разглежда служебната й карта. Мрежа тънки капиляри краси носа му.

— Изпуснахте цирка — осведомява я той. — Дамата от чардака нападна една от сестрите.

— Какво е станало?

— Набучи я с химикалка. Докторът е при нея. Съветвам ви да не дишате през носа.

Лекарката се е надвесила над неидентифицираната и преслушва сърцето. Под ярката светлина жената изглежда още по-изпосталяла. Поставена е на командно дишане и изкуствено хранене. Крайниците са обезопасени с ремъци, а почти всеки квадратен сантиметър от кожата е покрит с лепенки или превръзки.

Дарби се приближава до леглото и забелязва капки прясна кръв по чаршафа. Измъченото дишане, което чу тази сутрин в линейката, сега е още по-болезнено.

Очите на жената пърхат под изтънели като хартия клепачи. Какво сънуваш?

— Вие сте от криминалната лаборатория — обръща се към нея лекарката с изненадващо мек глас, който никак не се връзва с коравите черти на некрасивото й лице.

Дарби се представя. Лекарката се казва Тина Хачкок.

— Надявам се, че не искате резултатите от теста за изнасилване — вече ги взеха.

— Не, просто минавам да видя как е тя.

— Вие не сте ли тази, която я изведе изпод верандата?

— Да, аз съм.

— Така си и мислех. Познах ви — вашето лице е по всички канали.

Браво!

— Научих, че е нападнала някаква сестра.

— Преди около два часа — отвръща лекарката. — Сестрата проверявала апаратурата, а тя я намушкала на няколко места с химикалка. В момента я оперират. Дано й спасят окото.

— Откъде се е снабдила с химикалка?

— Вероятно от планшета, който виси в края на леглото. Ухапала и един полицай.

Дарби кимва.

— Той се опита да й помогне, а тя реши, че я напада.

— Общото объркване и делириумът са симптоми на сепсис — отравяне на кръвта, предизвикано от токсични бактерии. В дадения случай става дума за staphylococcus aureus. Някои от раните й са инфектирани. Третираме ги с широкоспектърен антибиотик, но през последните години тези бактерии са станали изключително резистентни спрямо антибиотици. Като имаме предвид общото й отслабване и парализираната имунна система, прогнозата не е особено розова.

— Каза ли нещо, докато бе в съзнание?

— Не. Изтръгна апарата за командно дишане и направи опит да избяга. Трябваше да я упоим отново, което крие опасности, предвид слабостта на сърдечния мускул. Не бих искала да я държа упоена по-продължително, отколкото се налага, но и не мога да допусна втори подобен екшън. Имате ли представа коя е тя?