Крис Муни - Изчезналите

— Експресната куриерска служба приема поръчки до седем вечерта. Емерих обеща да се заеме със случая още утре заран.

— Това са огромни пари за нещо, от което може и нищо да не излезе.

— Какво би казала по този въпрос Каръл?

— Не знаех, че сте на ти с пострадалата. Ще държим връзка.

Дарби чува щракването отсреща. Окачва слушалката с пламнало лице. Вниманието й отново е привлечено от мъжа с броеницата.

За част от секундата вижда себе си, четиринайсетгодишна, с броеница в ръка — крачи по изтъркания килим в очакване майка й да излезе от интензивното, където разговаря с хирурга. Баща й ще се оправи. Много нещо е минало през главата на Червения — ще се справи и сега. Бог пази добрите.

Сега, достигнала трийсет и седмата, не е толкова убедена.

Дарби си мисли за своята майка, която я чака у дома, и усеща как студена празнота се настанява в гърдите й, докато крачи към асансьора.

Даниел Бойл прехвърля зърната на броеницата, докато наблюдава как криминалната инспекторка, привлекателната червенокоска, помогнала на Рейчъл Суонсън да се измъкне изпод верандата, изчезва зад ъгъла. Той се премества на друг стол, когато тя започва да говори по телефона. Чул е почти всичко и с удовлетворение научава, че полицията е открила отпечатъка от подметка, който остави на местопрестъплението.

След като получат и резултат от анализа на кръвта върху кухненската стена, веднага ще се насочат към Ърл Славик. ФБР го издирва във връзка с цяла върволица изчезнали жени, започнала в Колорадо.

Във ФБР не знаят, че понастоящем Славик е жител на Люистън, Ню Хампшир. След като Бойл пусне полицейските кучета по дирята на Славик, те ще намерят в килера му чифт Ryzer номер 43 заедно с куп други безценни веществени доказателства, които го свързват с изчезването на няколко жени в Ню Ингланд.

Онова, което не дава покой на Бойл, е чутото за надписите по ръката на Рейчъл. Той има представа за това, какво именно означават онези букви и цифри, но те не могат да кажат нищо на полицаите, поне докато Рейчъл не дойде в съзнание и не реши да говори.

Бойл знае, че тя вече е идвала в съзнание и е нападнала медицинска сестра. Ако се съвземе отново, ако успеят да я стабилизират в достатъчна степен с помощта на психотропни лекарства, Рейчъл би могла да разкаже на полицията какво се е случило с нея и останалите жени в онова мазе.

Той още не може да си обясни как е успяла да се измъкне тя самата. Двата чифта белезници бяха добро качество и в пълна изправност. Устата й си беше добре запушена, когато той тръгна за Каръл. А пък и самата Рейчъл е болна — къде е тръгнала на майната си?

Когато се върна при колата, белезниците и парцалът лежаха на пода, а вратите бяха отворени.

Никой не е успявал да избяга от него до този момент.

Бойл стисва по-силно броеницата. За пореден път подценява Рейчъл, забравя каква изобретателна путка е тя — по силата на някаква ирония на съдбата именно това най-много харесва у нея. Толкова силно напомня за майка му тази жена.

Преди малко повече от две седмици Рейчъл се направи на болна и когато той влезе в клетката да я види, тя скочи върху него и му счупи носа. Събори го на земята и го рита до загуба на съзнание.

Ключовете, които взе тогава от джоба му, не й помогнаха да отвори катинара на мазето — ключа от него държи в чекмеджето на бюрото си. И точно там я намери — ровеше из бюрото да го търси. А можеше да попадне на мобилния му телефон. Може би тогава е намерила резервните ключове за белезниците, макар той да не е забелязал липсата им. Още не е оправил бъркотията, която създаде това женище.

Трябваше да остави Рейчъл в клетката. Да отиде в Белхам самичък, както го бе замислил отначало, да прибере Каръл и след това, когато се върне у дома, да излезе повторно, за да погребе Рейчъл.

Но се поблазни от идеята да погребе жената до майка си, в гората край Белхам, недалеч от езерото Брукпонд. Години не е посещавал едновремешното си гробище — толкова отдавна, че вече е забравил къде точно се намира.

Бойл си има карти за всички свои гробове. Но не може да намери тази за майчиния си гроб. Никак не го бива в ориентирането. Отидоха му близо четири часа в търсене и още толкова — да копае. След като излезе от гората, идеята да погребе и Рейчъл там не му даваше мира дни наред. Само тази мисъл му бе в главата. И ето сега, понеже позволи на желанието да надделее над дисциплината, Рейчъл лежи тук, в най-голямата болница на Бостън.