Крис Муни - Изчезналите

— Двайсет и втора. Дано лентата ви е VHS. Не разполагаме с DVD апарати.

Бойл намира стаята на Монтгомъри. Три врати след тази на Рейчъл. Идеално.

Излиза от интензивното и поема по коридора. Пуска полученото от сестрата пакетче в кошчето за боклук.

Докато чака асансьора, мисълта му се връща към Дженифър Монтгомъри. Тя е млада. Това е важно. По-младите издържат изпитанието. Жените в края на четирийсетте или началото на петдесетте не изтрайват дълго. Хич не обича да взема такива, но трябва да се снабдява с индивиди от всякаква възраст, цвят и ръст, за да не позволи на полицията да изгради психологически профил. Много е писано по въпроса, а и Мрежата му е подръка — информация колкото щеш.

Бойл се сеща за следователката с червената глава. Досега не е отвличал полицайка. Тази определено е боец. Също като Рейчъл.

Вратата на асансьора се отваря. Бойл пъха ръце в джобовете си и опипва отвора на пластмасовите пликове, в които държи напоените с хлороформ тампони. Винаги са с него, в случай че попадне на подходящ обект, и винаги по един във всеки джоб — правило, установено в нощта преди много години, когато отвлече онова младо момиче от дома на приятелката, която го бе видяла в гората…

Бойл спира. Тази червена коса, този остър поглед на зелените очи… Не… няма начин да е същата.

Бойл прогонва тази мисъл. Ще я остави за у дома. Започва да си мечтае за всичките прекрасни неща, които би могъл да извърши с Дженифър Монтгомъри в своето мазе.

Дарби паркира зад патрулната кола, спряла пред къщата на Кранмър. Улицата е зловещо пуста. Тя бе очаквала медийна лудница.

— Къде е народът? — обръща се към полицая, който дреме зад волана на патрулката.

— В града, на пресконференция. И майката е там.

— Ще поогледам наоколо.

— Викай, ако ти трябва нещо.

Снощи и рано тази сутрин тя е обработила цялата къща и пространството под верандата. Огледала е наоколо с помощта на фенерче, но без резултат.

И все пак, докато оглежда отново земята и храстите, тайничко се надява да е пропуснала нещо, което би помогнало да се разчупи целият случай. След две щателни обиколки усилията й остават възнаградени единствено от кал по обувките и бодли по панталона.

Застанала в алеята за паркиране до колата на момчето, тя диша дълбоко, за да уталожи възмущението си. Гаснещата слънчева светлина обагря в тъмночервено стъклата на прозорците и локвите наоколо.

Добре, известно ни е, че си паркирал в алеята, а сетне си проникнал в къщата, най-вероятно с помощта на ключ, понеже липсват следи от взлом. Застрелял си момчето, а след това си отвлякъл Каръл след кратка схватка при кухненската врата. Макар да е късно, дъждовно и бурно, не можеш да си позволиш да я измъкнеш навън ритаща и пищяща, тъй като би могла да събуди някого от съседите, и затова я докарваш до безсъзнание, преди да излезеш. Мяташ я на рамо — така е по-лесно, а и ръцете ти остават свободни. Слизаш по стълбите и бързаш към пикапа. Използваш пикап, защото в него можеш да возиш един-двама души незабелязано. Отваряш вратата и полагаш Каръл до нашата непозната, само че нея я няма там.

Дарби си представя престъпника — той тича паникьосан насам-натам, върти глава във всички посоки под поройния дъжд, търси изчезналата непозната.

Докъде е стигнал в търсенето? И колко време му е отнело то? Дали е карал из околните улици с надежда да я открие? Какво го е принудило да се откаже и да поеме към дома?

Хрумва й друга мисъл, която я кара да посегне за бележника и химикалката в джоба на ризата си: ами ако е останал наблизо и е видял как извеждат жената изпод верандата? Ако е проследил линейката? Записва си да каже на Банвил да усилят охраната в интензивното.

Дарби се пита какво ли му е било на изрода, когато е установил, че изплъзналата се жертва се е намирала буквално под носа му, скрита зад някакъв контейнер за боклук под верандата.

А какво е търсела тази жена в пикапа?

Възможен отговор: предстояло е да се отърве от нея поради крайното й изтощение.

А къде се е готвел да скрие тялото?

Не, надали би го захвърлил просто така. Най-вероятно е щял да го зарови. Дали е възнамерявал най-напред да отвлече Каръл, а след това да погребе непознатата някъде в района на Белхам?

Твърде рисковано. Ами ако Каръл дойде в съзнание? Сложил един път ръка върху нея, той би искал да я прибере час по-скоро.

Дарби се приближава до верандата. Малката боядисана в бяло врата е запечатана с полицейска лепенка. Притиска чело към хладното, влажно дърво.