Крис Муни - Изчезналите

— Знам. Знам също, че ме обвиняваха за случилото се с Мелани. И може би все още го правят.

— Случилото се с Мелани не е по твоя вина.

Дарби кимва.

— Когато видях израза върху лицето на Даян Кранмър, ми се прииска да й помогна по някакъв начин.

— Но ти й помагаш.

— Изглежда не правим достатъчно.

— Никога не е достатъчно — казва Шийла.

Даниел Бойл отключва мазето и минава край бюрото, край компютърните монитори и манекените, облечени с костюмите, които използва. Онова, което му трябва, се намира в съседното помещение. Изважда ключове и отваря шкафа за документи.

Папките са подредени хронологически, като най-новите му начинания са най-леснодостъпни. По-старите са отдолу. Папката с надпис Белхам е в дъното.

От нея се посипва прах, когато разлиства старите вестникарски изрезки с материали за Виктор Грейди. Най-отзад има снопче моментални снимки.

Цветовете са избледнели, но чертите на Мелани Крус се открояват ясно. Застанала е зад заключената решетка на винарската изба. Останалите пет снимки показват какво й е сторил. Бойл се взира в снимките и усеща настъпващата ерекция.

Той бе правил и други снимки — на мъртвата Мелани, просната на земята в белхамската гора. Те заедно с картата на местността, където я погреба, изгоряха по време на пожара. Бойл си спомня как го подпали, но не се сеща къде погреба Мелани Крус или останалите жени.

Взема няколко снимки на момиче с червени коси и поразително зелени очи. Освобождава ги от ластичната гривна и ги разгръща.

Името на момичето е Дарби Маккормик. Много прилича на следователката, която срещна в болницата.

Дали е тя?

Бойл взема мобифона, за да поиска от информацията номера на полицейската криминална лаборатория. Операторката го свързва. Миг по-късно вече слуша автоматичния глас, който го инструктира по какъв начин да се свърже с един или друг служител на лабораторията. Възможностите са две: да набере вътрешен номер или първите четири букви от фамилното име.

Той набира буквите и разглежда няколко снимки на масивна блондинка на име Саманта Кент. Бойл си спомня как тя отказа да се храни. Как отслабна и се разболя. Как я откара в гората на Белхам, за да я удуши, и как бе видян от Дарби Маккормик и двете й приятелки — Мелани Крус и русокосото момиче, което закла по-късно. Ама че бъркотия се заформи тогава. Тъкмо се мъчи да си спомни името на русата, когато чува гласа на телефонния секретар:

— Свързали сте се с кабинета на Дарби Маккормик. В момента отсъствам…

Бойл оглежда стените, покрити със снимки на жени, които е отвличал в течение на годините. Понякога остава така загледан часове наред, потънал в спомени за онова, което бе направил с всяка една от тях. В приятни мисли времето минава бързо.

Близо до долния ъгъл е прикрепена снимката на Алиша Крос. Живееше през две преки, отвъд гората, зад неговата къща. Караше колело по дълъг и пуст път, когато спря до нея.

Бе твърде уплашена, твърде слаба, за да се съпротивлява. А Бойл — на шестнайсет години и много силен.

Цяла седмица — втората от парижката ваканция на неговата майка — полиция и доброволци претърсваха гората и цялата околност. Бойл ги наблюдаваше през прозореца на спалнята. В продължение на три дни търсеха и около неговата къща. Спомня си дългите летни следобеди, в които седеше край прозореца и слушаше майката на Алиша да повтаря неуморно нейното име, докато той тръпнеше във възбуда. Нощем се спускаше в избата и освобождаваше Алиша от въжетата. Понякога я гонеше из тъмнината — има много места за скриване в тази изба.

Макар и това да бе забавно, нищо не можеше да се сравни с горещия, ослепителен пристъп на възбуда, който го обзе, докато я душеше.

В нощта, когато я уби, не можа да заспи. Прекрасно бе чувството, което го завладя, докато я убиваше, но не така пълно като онова, което извика в душата му страхът в нейните очи, вперили поглед в броеницата на пода, докато ръцете немощно стискаха въжето около шията.

Бойл бе обзет от неописуемо чувство за могъщество. Не заради възможността да убие — това е прекалено лесно. Онова, което е в неговите ръце, е възможността да променя, да оформя човешките съдби. Способен е да влияе върху околния свят, както му се хареса. В ръцете му е съсредоточена силата Божия.

Рано на другата сутрин, докато бе все още тъмно, Бойл се отправи в гората с лопата в ръка. Когато се върна за тялото, завари майка си в кухнята, завърнала се преждевременно от Париж. Не обясни защо, нито се заинтересува поради каква причина дрехите му са окаляни, а сам той е цял в пот. Накара го да качи куфарите и покупките й горе, в спалнята, и прекара остатъка от деня в сън.