Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Във вашия случай Ах’мар ката ат нан — отвърна Ахмед и изви вежда.

— Моля?

— Означава червенокоса… нещо такова — намеси се един глас зад нея.

Беше Хилтс, тъмнокосият фотограф от самолета. Беше обут с износени панталони в авиаторски стил, кехлибарени на цвят, носеше много стара тъмносиня шапка с козирка, на която имаше кокарда от златни пилотски криле и изтъркано и напукано кожено авиаторско яке, твърде тежко за ужасната жега. Между устните му димеше леко крива пурета. Багажът му се състоеше единствено от голяма брезентова торба, на която пишеше „ХИЛТС“.

— Аз съм Хилтс — представи се той, после се наклони към Ахмед и прошепна: — Балаак бенана дери лоуТул’а!

Челюстта на Ахмед увисна.

— А-ах! Говорите дарджа?

Хилтс издрънка още нещо на един дъх на мелодичния диалект и кръвта се отдръпна от лицето на младия египтянин. Той измънка някакви думи на Фин, без да посмее да я погледне.

Хилтс преведе:

— Извинява се, че те обиди и те моли да му простиш.

— За какво?

— Не ти трябва да знаеш. — Той се обърна към Ахмед. — Защо не натовариш багажа в буса?

— Да, разбира се, господин Хилтс — кимна Ахмед и започна да товари.

— Участваш в експедицията? — попита изненадано Фин.

— Споменах, че съм фотограф.

— Приличаш повече на летец с това облекло — посочи с брадичка шапката и якето.

— Това също — усмихна се той. — Аз съм…

— Не ми казвай — прекъсна го Фин и се засмя. — Ти си аерофотограф, правиш снимки от въздуха.

— Досетлива си за момиче.

Качиха се на минибуса. Ахмед седна зад волана и поеха към града. Шофирането в Кайро представляваше кратък урок по изкуството на автомобилния хаос. В египетската столица живееха тринайсет милиона души и ако се съди по навалицата, всички бяха в колите си и се опитваха да се доберат до някъде. Повечето от превозните средства бяха стари — японски, руски или френски, на много от тях им липсваше поне по една част от бронята. И всички надуваха клаксони. Червеният светофар не го имаха за нищо. Нямаше платна, а пътните полицаи бяха навсякъде, ала без успех, както се виждаше.

— Представи си, че си есенно листо, носено от бързотечаща река — предупреди Хилтс философски, докато Ахмед нахално си пробиваше път. — Накрая все ще стигнеш, но не непременно по избрания маршрут, нито със скоростта, с която си възнамерявал.

Хотел „Нил“ от веригата „Хилтън“ представляваше монолитна бетонна сграда от края на петдесетте, първият модерен хотел, построен в Кайро. Извисяваше се като гигантска цигарена кутия и закриваше гледката към Нил на Мидан Тахир, пренаселения център на финансовия квартал, към който от различни посоки се стичаше целият трафик. Ахмед ги остави на входа на Корниш ел Нил 3 3 Голям булевард в Кайро, туристическа атракция. — Б.ред. , хвърли чантите им на тротоара и обеща да се върне след четирийсет и осем часа, за да ги закара заедно с останалите членове на експедицията до летището в квартал „Имбаба“ от другата страна на реката. Младият мъж им кимна отсечено, затръшна вратата и отпраши обратно към гъмжилото от коли, надул клаксона сред облаци изгорели газове.

— Добре дошла в Кайро — ухили се Хилтс.

Помогна на Фин с багажа и двамата се регистрираха на рецепцията със стандартен дъбово мраморен плот. След като приключиха, пилотът фотограф се качи с нея в асансьора.

— Да се видим след час в „Да Марио“ — предложи, преди да слезе на етажа си. — Имам нужда да се подкрепя с порция лазаня.

— „Да Марио“?

— Най-добрата италианска кухня в Кайро. Наред с тази в „Латекс“.

— „Латекс“?

— Барът на хотела. От класа е, колкото и невероятно да ти звучи. Имат наргилета с мирис на водка.

— Избирам лазанята.

— Правилно. В „Да Марио“ след един час. — Вратата на асансьора се затвори.

Фин се качи два етажа по-нагоре, намери стаята и хвърли чантите си в края на леглото. После излезе на балкона. Слънцето вече залязваше и хоризонтът на запад беше оцветен в кървави димни ивици от угасваща светлина. Не беше виждала по-зловеща, по-страховита и по-красива гледка през живота си, сякаш пред нея стоеше спомен от някогашно бойно поле или картина от бъдещето. Помисли си къде отиваше вдругиден: очакваха я шест хиляди години история едва ли не зад ъгъла. Постоя така за миг, после се обърна с разтуптяно от вълнение сърце. Влезе в стаята и започна да разопакова багажа си.

В „Да Марио“ се набиваха на очи старинните лампи, обзавеждането от тъмно дърво и наредените бутилки кианти 4 4 Италианско червено вино. — Б.ред. с оплетено около тях лико. Сервитьорите, египтяни до мозъка на костите, обикаляха с огромни мелнички за пипер и го предлагаха на гостите към всяко ястие. Някой в тъмния ъгъл пееше „Ке сера, сера“, акомпанирайки си с дванайсетструнна испанска китара. Хилтс режеше методично парченца от обилно поръсената си с пипер огромна порция лазаня, а Фин си боцваше от малката салата. Бяха си поръчали бутилка кианти. Хилтс се бе преоблякъл в къси панталони и обикновена червена тениска, а Фин носеше джинси и суитчър с логото на Нюйоркския университет, за да се предпази от ледения повей на климатика.