Джеймс Грейди - Брутално

— Ако ме лъжеш…

Рики се изправи и взе цигарите и запалката си.

— Знаеш, че не те лъжа — каза тя. — Така че как ще ме чукаш?

— Не „как“, а „ако“. Само да си ме излъгала…

Ноктите посегнаха към него и отметнаха косата от челото му.

— Харесва ми да съм искрена с теб — каза момичето. — Но не пращай някое от приятелчетата си да ме следи. Само се опитай да използваш малката ми тайна, за да ме изнудваш, и ще пратя всичко по дяволите.

— Ще правя каквото си искам — отвърна Кол.

— Както вече казах — измърка Рики, — ти си тъкмо моят тип мъж.

После си тръгна. Ханк Уилямс пееше „пай с раци, рибена чорба“.

Джубоксът замлъкна. Барманката обърна поредната страница на вестника си и започна да чете за извънземни, представящи се за Елвис. Никой не знаел родната им планета.

Кол излезе, заобиколи заведението и се качи в празния автомобил на Бюрото. Наблюдателната група му съобщи по радиостанцията, че вишневочервената кола се връща към града.

Към служебния автомобил се насочи тъмна фигура. После сянката се превърна в човек: пияният шофьор на камион от бара — с оръфано дънково яке, дънки и каубойски ботуши. Той отвори предната дясна врата, пъхна се вътре и каза:

— Какво мислиш за нея?

— Не можеш да оценяваш човек отвъд известна граница — отвърна Кол. — Хората са такива, каквито са. Смяташ ли, че те е разпознала?

— Няма значение — каза Ник Шърман. — Тя не беше единствената от актьорския бранш. Доста добре се преструвах на пиян.

— Да — без да се замисля, се съгласи Кол.

— Няма да пропее — продължи детективът. — Ще си мълчи, защото знае, че няма да я издадем.

— Тогава трябва ли да й вярваме? — попита Кол и сам си отговори: — Според мен, да.

— И мислиш, че няма връзка с нашия убиец, така ли?

— Да — отвърна Кол.

— Не мога да понасям такива случаи — рече Ник. — Животът ми харесва повече, когато нещата са по-еднозначни.

Поседяха за малко в колата, в ледената нощ.

После Кол завъртя ключа.

Сутрешният самолет от Айдахо ги откара във Вашингтон преди обед. От летището двамата взеха таксита: детективът до секретната квартира, инспекторът — до щаба на Фарън.

Сали го посрещна в предния коридор.

— Очаква те. — Тя понижи глас. — Бързо свършвай с него и иди в оперативната стая на втория етаж.

— Какво…

Гневният й поглед го накара да замълчи.

Зад него се разнесе гласът на Лорън.

— А, вкъщи се върна ловецът, както се казва в стихотворението.

Носеше кафеникав костюм. Косата й блестеше на слънчевите лъчи, нахлуващи през стария църковен витраж.

— Никога не съм мислил за себе си като за ловец — излъга Кол.

— Лорън! — извика една доброволка от коридора. — Можем ли да поговорим за малко?

— Не си отивай — каза му Лорън. — Ще те заведа при Фарън. Чудеше се къде си.

Кол я проследи с поглед, докато вървеше към стаята на доброволката. Можеше да чуе небрежния им разговор.

— Трябва да се срещнем преди един! — прошепна Сали.

Лорън се върна да го вземе.

— Готов ли си?

Качиха се по стълбите. Парфюмът й ухаеше на пролет. Глезените й бяха стройни и гладки. Той докосна възела на вратовръзката си и премести поглед от бедрата й към часовника си — 12:32.

— Задъхах се — каза Лорън. — Трябва да спортувам.

— Изглеждаш ми в добра форма — отвърна Кол.

— Толкова лесно ли се заблуждаваш? — Тя почука на затворената врата и отвътре се чу приглушеният глас на Фарън:

— Влез!

Кол я остави сама в коридора и затвори вратата зад себе си.

— Къде бяхте? — попита Фарън иззад бюрото си.

— Издирвах хората, които искат да ви убият.

— И вече се върнахте? Тези хора, те…

— Мисля, че не — отвърна Кол. — Поне този път.

— Е, и утре е ден. Нещо ме тревожи — продължи Фарън. — Нещо във вас.

— Вижте, нали сам ме избрахте. Вече е прекалено късно да…

— Не, нямам нищо против вас. Даже Лорън ви харесва. Не се притеснявайте! Тя все още не знае какво всъщност правите тук.

— А какво знае?

— Вие я забавлявате — отвърна Фарън.

— Не съм имал такова намерение. — Оставаха двайсет и две минути. — Какво…

— Двамата със Сали не сте единствените, които ме охраняват, нали?

След кратко мълчание Кол отвърна:

— Не.

— Дадох съгласието си само за вас. Вие настояхте да вземете и нея. Предполагам, че работите и с другите от ФБР.

— Деветдесет и девет процента от тях не знаят истината по случая — каза инспекторът. — Спазихме тази част от уговорката.

„И запазихме престъпленията си в тайна.“