Джеймс Грейди - Брутално

— Тогава да вземем Айгър — рече Кол. — Той не е под влиянието на дрогата или с каквото там тъпчеш Слоусън. На Айгър му харесва да командва зад кулисите. Той е адвокат. Знае как да чете съдебните досиета. Как да им вярва. И няма да му пука дали си най-готината курва, която е чукал.

— А на теб ще ти пука ли?

Кол сви рамене.

— Айгър изглежда разумен тип.

— Обаче е кофти в леглото. Трябва да си връзвам очите, за да ми го сложи. А ти би искал да мога да виждам, нали, Дал…

— Не разбирам как си могла да се свържеш с тях. Сменила си името си, но пак си останала еврейка. Те възхваляват убийството на повече от шест милиона евреи. Смятат, че трябва да бъдеш убита.

— Те не ме познават. И никога няма да ме познават.

— Тъпо е да залагаш на това.

— Кое е тъпо, Далтън? Аз тъпа ли съм, или съм луда?

Той отвърна на твърдия й поглед.

— Остави — рече Рики. — Прекалено си праволинеен, за да раз… Не, почакай, накарай малкия си, честен ченгеджийски мозък да го проумее: целият свят е концлагер — нали? Има ли значение дали те убиват с газ, понеже родителите ти са евреи, или защото харесваш момчета? Защо да не си купиш билет за този влак, след като не искаш да се тъпчеш с лайната на фарисейски задници или…

Тя се задъха, забеляза изгарящия пръстите й фас, хвърли го на пода и каза:

— Тъй че единственият избор, който ти остава, е да тръгнеш или с гаднярите, или със стадото. В крайна сметка всички свършват в газовата камера.

Тя вдигна чашата си в последна наздравица и я пресуши.

— Ти си удивителен извор на глупости — каза й той.

— Ти дойде при мен. Сега ще кажеш ли на шефовете ми за мен? Това ще е много умно. Белият рицар на Америка подхвърля на нацистите еврейка, за да подпомогне кариерата си. — Тя се усмихна. — Знаеш ли, ходех в християнско неделно училище, за да ядосвам старците си. Бях на тринайсет. Аматьорски дни. Свещеникът казваше, че да мислиш за извършването на грях е почти също такова зло, каквото и да го извършиш. Кажи ми, Далтън Кол, смяташ ли да предадеш на нацистите една еврейка?

— Дай ми каквото искам — отвърна Кол.

— Всичко каквото искаш ли да ти дам? — усмихна се тя. — Бих могла. Знам какво си мислиш.

— Запази си проклетия гаден живот. Самоубийствените си игрички с нацистките кретени. Не можеш да понасяш да те докосват, нали?

— Можеш ли да ми предложиш нещо по-добро? — изръмжа тя, но гласът й бе на границата на плача. — Бих могла да изчезна в нощта, да те пратя на майната ти, да пратя на майната им и тях, да пратя на…

— Какво получаваш от тях? — попита Кол.

— Имам да взимам още — сви рамене тя. — Никой от едно време — имам предвид когато се снимах — не смее да се обади. Получавам парче от баницата. Те не знаят колко са тъпи, как ги изигравам… Имам пари. Имам спестявания. И това е на километри от най-трудната работа, която някога съм имала. Може би даже е по-лесно, отколкото предстоящите ми представления, от следващите ми изпълнения, когато напусна тази сцена. Тогава бих могла да използвам приятел. Истински приятел, който знае истината, който не се страхува, който…

— Разкажи ми — прекъсна я Кол. — Разкажи ми сега. Имам телефон и нож, с който да спукам гумите на колата ти.

Тя го погледна, учудена като малко момиченце.

— Толкова ли си студен?

— Естествено.

Клепачите й се спуснаха и Рики се наведе напред. Усмихна се право в сърцето му.

— Точно моят тип. — После прошепна: — Ще ти кажа каквото искаш. Но ще трябва да си платиш.

— Какво?

Двамата бяха толкова близо един до друг, че тя изпълваше очите му. Кол усети мириса на парфюма й, на шампоана й. Статично електричество долепи кичур от черната й коса до наболата четина по бузата му. Можеше да протегне ръка над масата и да прокара пръсти по пуловера й. Тя го целуна — истинска целувка по устните, мека и жадна. Възбуждаща. Когато се отдръпна назад, червилото й бе размазано.

— Първо трябваше да те накарам да си платиш — каза Рики. — Това го знае всяка курва. Der Minister Eiger, Слоусън: нито един от двамата няма представа какво искаш. В какво са били замесени онези типове, за които ги пита. Смятаха Лъстър за използвач, а не за един от шибаните им импотентни нацистки „братя“. Другият… как се казваше?

— Крис Харви — прошепна Кол. И мислите, и сърцето му подскачаха.

— Както и да е — той също е още една нула. И след излизането им от затвора нито един от двамата не е бил свързан с АА, освен за бизнеса с дрога.

Тя се усмихна.

— Беше ли ти толкова хубаво, колкото и на мен?