До пустия магазин имаше евтин фризьорски салон, специализиран в подстригване на клиенти по време на обедната им почивка.
— Разбиранията и принципите, определяли човешките същества още откакто сме изпълзели от блатата, не са изчезнали, но как…
Следваше пицария, извършваща доставки по домовете: аромат на сирене, пеперони и…
Катинарът беше отключен!
— … как се справяме с желанията и потребностите си…
„Там!“ Две сгради по-назад, на втория етаж над закования, но отключен магазин: отворен прозорец. Най-близкото ченге се намираше в парка оттатък улицата, с гръб към снайперисткото гнездо. Ушите му бучаха от екота на мегафона.
„Тичай. Вратата: отворена. Бързо вътре. През дупките в шперплата на прозорците се процеждат снопове светлина. Вятърът се носи из праха и боклуците в пустия магазин. По пода е пръсната смачкана хартия. Празна стая, голям празен кашон…
Врата в дъното. Отвори я. Друго помещение. Тоалетна. Стълби, изкачващи се на зигзаг по стената. Бледа светлина — отворена врата на втория етаж. Стъпвай по ръбовете на стъпалата, за да не скърцат. Бавно нагоре. Тук…“
Далтън надникна иззад касата на вратата: гола стая. До отворения прозорец стоеше мъж, наблюдаващ парка. На хълбока му бе опрян прикладът на пушка с оптически мерник.
„Дотам са десетина-дванайсет метра — помисли си Кол. — Влез. Недей да раздвижваш въздуха, движи се плавно.
Пушката не е автоматична. С такава Лий Харви Осуалд 3 3 Убиецът на Дж. Ф. Кенеди. — Б.пр.
стреля… колко… три пъти за седем или девет секунди? За десет секунди се промени целият свят. Може да стреля два пъти за две…
Още шест беззвучни крачки. Сега е на девет метра. Бял. Около трийсет и пет годишен. Висок. Къса коса. Скиорско яке. Черни маратонки.“
Гласът на Фарън изпълни стаята:
— Силата тласка, властта действа…
В долната част на двойното стъкло на прозореца Кол видя приближаването на собственото си отражение. „Не поглеждай надолу! — телепатично заповяда той на мъжа с пушката. — Не извръщай очи от целта си…“
Мъжът се обърна към него…
Инспекторът се хвърли напред, протегна дясната си ръка, изпъна палец, насочи показалец към снайпериста и изкрещя:
— Бум! Бум! Бум!
Снайперистът трепна.
Кол изби дулото на пушката от гърдите си, но прикладът го удари в ребрата. Той залитна назад, без да изпуска цевта. После насочи коляното си към стомаха на мъжа, но онзи го отблъсна и Далтън се стовари на пода.
В слабините му се заби крак. Инспекторът се преви на две. Прикладът го удари по скулата. В зейналата си за въздух уста усети студена стоманена тръба. Горчиво парлив вкус на смазка, гадене…
— Властта се създава от обстоятелствата и личния избор…
Изщрака метал и в патронника влезе патрон.
— Не го убивай още — каза гласът на Монаха.
Далтън Кол седеше на задната седалка на паркираната лимузина. Срещу него бяха Монаха, Джон Лейбовиц и Джеф Ууд. До автомобила бяха застанали снайперистът и Нгуен. Слънчевите очила на Нгуен отразяваха тълпата, която се изливаше от Военния парк.
— И какво трябваше да направя? — попита Кол.
— И какво ви накара да направите онова, което направихте? — попита Джеф Ууд.
— Инстинктът ми. — Кол хвърли гневен поглед към тримата, които му бяха „помогнали“ да се настани в тази заключена кола. — Телевизията.
— Животът не е полицейско предаване, приятел — отбеляза Монаха.
— Не гледам полицейски предавания. Но поне веднъж годишно гледам старите кадри от Далас, отворения прозорец и Джак Ръби в действие. И всички други случаи, когато някой не е направил достатъчно.
— Благодарни сме ви, че сте готов да рискувате живота си за Фарън — каза Лейбовиц. — Но се чудим защо изобщо сте влезли в онази сграда. Хората от рекламата не правят такива неща.
— Правят, ако открият възможност да погледнат от друг ъгъл работата на клиента си.
— Аха — рече адвокатът. — Значи проучването ви е накарало да влезете в изоставена сграда?
— Да речем любопитството.
— От любопитство се умира — подметна Монаха.
— Аз съм член на екипа ви — каза Кол, — и не разбирам защо сте наели снайперист.
— Както сам казахте — отвърна Монаха, — всички сме гледали онези кадри от Далас.
— Значи имате въоръжени бодигардове? Колко? Къде, кога и…
— Тази информация няма нищо общо с работата ви — прекъсна го Джеф Ууд.
— Фарън получавал ли е заплахи за убийство? — попита Кол.
— Фарън е лидер на движение за отдавна налагаща се промяна — отвърна Ууд. — Опасността е неизбежна.
Читать дальше