Джеймс Грейди - Брутално

Сали усети, че тълпата трепва: нецензурните думи в публична реч не бяха нещо нормално. Всъщност не — не бяха нещо нормално преди.

— Не ви харесва думата? Защо? Има закони срещу изхвърлянето на изпражнения на обществено място. Закони, които управляват тоалетната в собствения ви дом. Само престанете да си миете зъбите и Американската асоциация на зъболекарите и нейните лобисти ще се разтреперят. Също и фирмите за четки за зъби, както и фанатиците, които смятат, че флуоридът е комунистически заговор. Адвокатите могат да използват факта, че не си миете зъбите, за да докажат, че сте луди, и да ви затворят в психиатрия. Ако достатъчно много от нас престанат да си мият зъбите, някоя компания за паста за зъби ще фалира, нейните служители ще се наредят на опашките пред бюрата по труда, а нейните акционери ще поискат данъчни облекчения!

Тълпата се разсмя.

— Думите, които изговаряте — също са политика. Ние непрекъснато полагаме неистови усилия да сме „политически коректни“ към всяка група, която би могла да ни причини неприятности, ако произнесем звук, омразен на нейните цензори. Думите оформят начина ни на мислене: а какво е оформянето на начина на мислене, ако не политика? Докато възприемат майка ми като „обикновена цветнокожа“, американските президенти няма нужда да се тревожат какво се е случило с нея.

Сали забеляза някакво раздвижване: Лорън Кавана се приближаваше към Лейбовиц. Беше чувала и преди всичко това. Дали все още го слушаше?

Покрай Военния парк течаха потоци автомобили, червените им стопове премигваха в сивотата на деня. Шофьорите се чудеха какво става, а после продължаваха по пътя си. До тротоара, на две пресечки от парка спря кола. На задната седалка бяха Далтън Кол и Ник Шърман. Колата бе на Бюрото — беше ги посрещнала на летището в Нюарк.

Кол подаде на Ник прибраната си в кобура „Берета“, резервния пълнител, служебната си карта от ФБР и белезниците.

— Оттук ще тръгна пеша.

— Не е хубаво да се мотаеш без оръжие — възрази Ник.

— Имейлът до убиеца ни дава още две седмици.

— Да де. Обаче вече ни даде и два трупа.

— До скоро — каза Кол и слезе на тротоара. Усиленият глас на Фарън стигна до него още преди краката му да го отведат до парка.

— Така че, щом се е променила политиката — казваше Сиърс, — значи се е променил и животът на всеки от нас — на абсолютно всеки. Моят. Вашият.

„Сега е средата на работния ден, но те са тук“ — помисли си Кол. Хора със служби, застанали до дрипави скитници. Мъже и жени, представители на всички раси и етнически групи. Онази жена с очилата, с фалшивите бижута и със синята коса сигурно имаше внуци. Две момчета и едно момиче носеха раници — гимназисти.

Кол мина зад трибуната и видя как Нгуен го погледна.

Гласът на Фарън прокънтя:

— Какво означава всичко това за нас? За вас?

Инспекторът мина през зрителите и пресече улицата.

— Новата действителност означава да обръщате внимание, днес повече от всякога — продължи Фарън. — Да обръщате внимание на онова, което сте, и на това каква власт всъщност притежавате. Не оставяйте вчерашни политици да ви водят към утрешния ден. Те си мислят, че „политиката“ е начинът, по който ви карат да гласувате, за да запазят овехтялата си служба.

Някакъв продавач трепереше от студ пред отворената врата на магазин за обувки. Баща му сигурно бе работил поне двайсет години на конвейер в някоя кливландска обувна фабрика. Половината от обувките на витрината бяха произведени в Корея, а двайсет процента идваха от Мексико, където се беше преместила фабриката, уволнила баща му.

— Щом политикът не разбира, че действителността се е променила, не вярвайте на думите му. Щом не осъзнава, че бандите, колумбийските картели, Якудза 2 2 Японската мафия. — Б.пр. , руската мафия и американската Коза Ностра са важни политически сили, този политик е глупак.

Кол забеляза Сали — стоеше до трибуната. Добра агентка. Погледът й беше забит в публиката с поразителна незаинтересованост. Но и тя нямаше пистолет.

— Дали човекът, който се опитва да стане ваш лидер, обръща внимание на нашия нов свят? Дали знае, че цялата ни страна, страна със смесени раси и култури, е заобиколена от крепостни стени и лични полицейски сили?

Кол мина покрай една покрита с шперплат витрина. Вратата бе закована с дъски, но хромираният катинар бе отключен.

— Ние ставаме все по-малко нация и все повече свят на племенни групи, обединени от етническа принадлежност, географско положение и финансово състояние.