Патриша Корнуел - Проектът Калигула

Луси намали звука на клипа по YouTube — барабанното соло на Мик Флитууд от „Светът се върти“, концертно изпълнение от 1987-а — и попита по телефона леля си Кей:

— Сега чуваш ли ме? Тук сигналът е доста лош, а и времето с нищо не помага.

— Така е много по-добре. Как се справяш? — Гласът на Скарпета отекваше в челюстта на Луси.

— Засега не съм намерила нищо. Което е странно.

Луси бе отворила три лаптопа „Макбук“ и на екраните им в различни прозорци вървяха новини от Авиационния метеорологичен център, потоци данни от търсения в невронните мрежи 1 1 Модел за обработка на информация, вдъхновен от изучаването на биоелектричните мрежи в мозъка на човека и животните. — Б.пр. , линкове, предлагащи да я отведат до сайтове, които биха я заинтересували, имейлът на Хана Стар, имейлът на Луси и запис от охранителна камера на актьора Хап Джъд по престилка в моргата на болница „Парк Дженеръл“, преди да стане известен.

— Сигурна ли си за името? — попита тя, докато оглеждаше екраните и умът й прескачаше от едно на друго.

— Знам само какво е щамповано отзад на стоманения капак. — Гласът на Скарпета бе сериозен и забързан. — „БиоГраф“. — Повтори го буква по буква. — И сериен номер. Може би софтуерът на обикновените интернет търсачки не може да го засече. Също като вирусите. Ако не знаеш какво точно търсиш, няма да го намериш.

— Не, това не е като антивирусните програми. Търсачките, които ползвам аз, не са софтуерни, а с отворен код. Не откривам „БиоГраф“, защото го няма в Мрежата. Няма нищо публикувано за него. Нито по форуми, нито в блогове, нито в бази данни, нито никъде.

— Моля те, не използвай хакерски прийоми — рече Скарпета.

— Просто се възползвам от слабостите на операционните системи.

— Тоест ако задната врата на нечий дом е отключена и влезеш, това не е незаконно проникване, така ли?

— Никъде не се споменава за „БиоГраф“, иначе щях да го намеря. — Луси нямаше намерение да подхваща отново стария спор дали целта оправдава средствата.

— Не разбирам как е възможно. Това е много изискан на вид часовник с USB порт. Би трябвало да се зарежда някак, вероятно на докинг станция. Подозирам, че е доста скъп.

— Не го намирам нито като часовник, нито като устройство, нито като нищо. — Луси гледаше течащите по екрана резултати, докато търсачките на невралната мрежа ровеха из безброй ключови думи, текстови линкове, файлови типове, интернет адреси, заглавни тагове, имейли и IP адреси. — Гледам и не виждам нищо, което поне малко да прилича на това, което описваш.

— Трябва да има някакъв начин да разберем какво е.

— Няма. Точно това ти обяснявам — каза Луси. — Не съществува такова нещо като часовник или устройство, или каквото и да било на име „БиоГраф“, което да има дори далечна прилика с носеното от Тони Дериън. Нейният часовник „БиоГраф“ просто не съществува.

— Как така не съществува?

— Ами, не съществува в интернет, в комуникационната мрежа или образно казано, в киберпространството. С друга думи, часовник „БиоГраф“ не съществува виртуално — обясни Луси. — Ако го видя със собствените си очи, може би ще разбера нещо. Особено ако си права, че представлява някакво устройство за събиране на данни.

— Не мога да го взема, преди в лабораторията да приключат с него.

— Мамка му, не им позволявай да се развихрят с отвертките и чуковете!

— Само ще вземат натривки за ДНК, нищо повече. Полицията вече провери за отпечатъци. Няма нищо. Моля те, кажи на Джейми да ми се обади, когато й е удобно. Надявам се, че си прекарвате добре. Съжалявам, че в момента нямам време да си побъбрим.

— Ако я видя, ще й кажа.

— Тя не е ли с теб?

— Първо случаят с Хана Стар, а сега и това. Джейми е малко изтрещяла, има да мисли за куп неща. Ти най-добре би трябвало да знаеш какво е. — Луси не желаеше да обсъжда личния си живот.

— Надявам се, че е прекарала добре рождения си ден.

На Луси не й се говореше за това.

— Какво е времето там?

— Ветровито и студено. И облачно.

— Чака ви още дъжд, а може би и сняг в северната част на града. Ще отмине до полунощ, защото циклонът отслабва по пътя си към вас.

— Вие двете няма да мърдате оттам, надявам се.

— Ако не успея да вдигна хеликоптера, тя ще потърси кучешки впряг.

— Обади ми се, преди да тръгнете, и моля те, внимавай — каза Скарпета. — Е, аз трябва да ида да говоря с майката на Тони Дериън. Липсваш ми. Какво ще кажеш в скоро време да вечеряме заедно или нещо такова?

— Разбира се — отвърна Луси.