Морис Льоблан - Арсен Люпен — крадецът джентълмен

— Слушам те.

— Да си представим следователно един плътно затворен и барикадиран замък, като този на барон Каорн. Ще изоставя ли играта и ще се откажа ли от съкровищата, които желая, само затова, че замъкът, в който се намират, е недостъпен?

— Разбира се, не.

— Ще се опитам ли да атакувам, както едно време, начело на група авантюристи?

— Детинщина!

— Ще се промъкна ли скрито?

— Невъзможно.

— Остава едно средство, единственото по мое мнение: да направя така, че да бъда поканен от собственика на споменатия замък.

— Средството е оригинално.

— И толкова лесно! Да предположим, че един ден споменатият собственик получава писмо, което го предупреждава за замислите на някой си Арсен Люпен, известен крадец. Какво ще направи той?

— Ще изпрати писмото на прокурора.

— Който ще се подиграе с него, тъй като споменатият Люпен в момента е под ключ . Сиреч обезумява добрият човечец и е готов да поиска помощ от първия срещнат, нали?

— Без съмнение.

— И ако се случи да прочете в някакъв парцал, че един прочут полицай е на летуване в съседното селище…

— Той ще се обърне към този полицай.

— Ти го каза. Но да приемем, че предвиждайки неизбежната постъпка, Арсен Люпен е помолил един от най-ловките си приятели да се настани в Кодбек, да се свърже с редактора на „Ревей“ , вестник, за който баронът е абониран, да подшушне, че еди кой си е прочутият полицай, какво ще последва?

— Редакторът ще съобщи в „Ревей“ за присъствието на гореспоменатия полицай в Кодбек.

— Отлично! И от двете неща, едното: или рибата — искам да кажа Каорн — няма да клъвне и тогава нищо не се случва, или — и това е по-правдоподобната хипотеза — той дотичва цял разтреперан. И ето че моят Каорн моли един от най-добрите ми приятели за помощ срещу мен.

— Все по-оригинално.

— Разбира се, отначало псевдо-полицаят отказва помощта си. Следва телеграма от Арсен Люпен. Ужас за барона, който моли отново моя приятел и му предлага толкова и толкова, за да бди над неговото спасение. Споменатият приятел приема, довежда двамата юначаги от нашата банда, които през нощта, докато Каорн е наблюдаван от своя пазител, пренасят известен брой предмети и ги спускат, с помощта на въжета, в една голяма лодчица, наета ad hoc 4 4 ad hoc (лат.) — за дадения случай — Б. пр. . Просто е като Люпен.

— Но това е прекрасно до глупост — се провикна Ганимар, — не бих похвалил много смелостта на замисъла и изобретателността в подробностите. Но не виждам достатъчно известен полицай, който само с името си да може да привлече и внуши до такава степен доверие у барона.

— Има и той е само един.

— Кой?

— Той е най-прочутият, личният враг на Арсен Люпен, накъсо казано — инспектор Ганимар.

— Аз?

— Самият ти, Ганимар. И ето кое е най-сладкото: ако отидеш там и баронът се реши да проговори, ти в крайна сметка ще откриеш, че твой дълг е да арестуваш себе си, както ме арестува в Америка. Какво ще кажеш? Реваншът е комичен: арестувам Ганимар чрез Ганимар!

Арсен Люпен се смееше от сърце. Инспекторът, доста смутен, си хапеше устните. Шегата според него не заслужаваше чак такива пристъпи на веселие.

Пристигането на един от пазачите му даде възможност да се овладее. Човекът носеше храната, която Арсен Люпен, със специално разрешение, поръчваше от един съседен ресторант. Оставяйки подноса на масата, той се оттегли. Арсен Люпен се настани, разчупи хляба, глътна няколко хапки и продължи:

— Но бъди спокоен, скъпи Ганимар, ти няма да отидеш там. Ще ти разкрия нещо, което ще те смае: аферата Каорн предстои да мине към архив.

— Какво?

— Казах ти, към архив.

— Хайде де, току-що напуснах кабинета на началника на Дирекцията на полицията.

— И какво от това? Да не би г-н Дюдуи да знае повече от това, което се отнася до мен? Ти ще научиш, че Ганимар — прощавай — псевдо-Ганимар е останал в много добри отношения с барона. Последният — и това е главната причина, поради която той нищо не призна — го натовари с деликатната мисия да уговори с мен една спогодба и в настоящия час, благодарение на известна сума, е възможно баронът да е възстановил собствеността си над скъпите си дреболийки. В замяна на което ще оттегли молбата си. Следователно няма кражба. Следователно прокуратурата ще трябва да изостави…

Ганимар огледа смаян задържания.

— И как знаеш всичко това?

— Току-що получих съобщението, което чаках.

— Получил си съобщение?

— В момента, скъпи приятелю. От учтивост не исках да го прочета в твое присъствие. Но ако ми позволиш…