Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Нищо в продължение на часове. Нищо до вечерта. Но през нощта някой е влязъл.

— Откъде?

— През стая 420, една от стаите, които беше запазил г-н Кеселбах. Човекът очевидно е имал фалшив ключ.

— Но — провикна се префектът на полицията — между тази стая и апартамента има пет стаи, вратите на всичките бяха със спуснати резета.

— А балконът!

— Да, той е един за целия етаж откъм улица „Жюде“.

— А преградите?

— Един ловък човек може да ги преодолее. Нашият ги е преодолял. Аз открих следи.

— Но всички прозорци на апартамента бяха затворени и след престъплението се установи, че продължаваха да бъдат затворени.

— Освен прозореца на секретаря Шампан, който беше само дръпнат, аз лично проверих.

Този път председателят на Съвета остана като раз-търсен, толкова логична, стегната, изградена от солидни факти изглеждаше версията на г-н Льонорман.

Той запита с растящ интерес:

— А с каква цел е дошъл този човек?

— Не знам.

— А, не знаете…

— Не, както не знам и името му.

— Но но каква причина е убил?

— Не знам. Освен това имаме ли право да предполагаме, че и той също е дошъл без намерение да убива, а само да вземе документите, съдържащи се в марокенения плик и касетката, и че изправен от случайността пред един безсилен враг, той го е убил.

Валанглей промълви:

— Възможно е…, да, по изключение… А според Вас дали е намерил документите?

— Той не е намерил касетката, защото е била взета, но на дъното на пътната чанта е намерил черния марокенен плик. Така че Люпен и другият са стигнали до едно и също място: и двамата знаят за проекта на Кеселбах едно и също.

— С други думи — отбеляза председателят, — те ще се борят помежду си.

— Точно така. И борбата вече е започнала. Убиецът като намерил визитната картичка на Люпен, я прикачил с топлийка към трупа. По този начин всичко щяло да говори против Арсен Люпен… Следователно Арсен Люпен щял да бъде убиецът.

— Действително… действително… — заяви Валанглей — добре си е направил сметката.

— И планът му щеше да успее — продължи г-н Льонорман, — ако вследствие на друга неблагоприятна случайност убиецът било на отиване, било на връщане не си беше загубил в стая 420 табакерата и ако момчето от хотела, Гюстав Бьодо, не я беше взело. От този момент нататък знаейки, че е открит или че всеки момент ще го открият…

— Откъде е можел да знае?

— Как? Ами от самия следовател Формери. Следствието започна при отворени врати! Няма съмнение, че убиецът се е криел между присъстващите служители на хотела или туристи, когато следователят изпрати Гюстав в неговата мансарда да вземе табакерата. Бьодо се качи. Човекът го е последвал и го е убил. И ето втора жертва.

Този път никой не възрази. Драмата се възстановяваше с потресаваща реалност и достоверна точност.

— А третата? — каза Валанглей.

— Тя сама си потърси смъртта. Като видя, че Бьодо не се връща, Шампан, любопитен сам да разгледа въпросната табакера, отиде с директора на хотела. Изненадан от убиеца, той е бил повлечен от него и заведен в една от стаите и на свой ред убит.

— Но защо е позволил да го отвлече така човекът, за когото е знаел, че е убиецът на г-н Кеселбах и на Гюстав Бьодо?

— Не знам, както и не знам в коя стая е извършено престъплението, както и не мога да отгатна чудодейния начин, по който виновникът се измъкна.

— Говореше се — попита г-н Валанглей — за два сини етикета?

— Да, единият е намерен залепен на касетката, която Люпен върна, а другият намерих аз и той несъмнено е паднал от марокенения плик, който убиецът беше откраднал.

— Какво ще кажете за тях!

— За мен те не означават нищо. Но означава нещо цифрата 813, която г-н Кеселбах е написал на всеки от тях — разпознаха почерка му.

— Каква е тази цифра?

— Загадка.

— Тогава?

— Тогава трябва да Ви отговоря още веднъж, че не знам нищо за нея.

— Нямате ли подозрения?

— Никакви. Двама от моите хора са настанени в една от стаите на хотел „Палас“, на етажа, където намериха трупа на Шампан. Чрез тях аз наблюдавам всички хора в хотела. Виновният не е сред заминалите.

— Телефонираха ли по време на произшествието?

— Да. Някакъв човек се обадил от града на майор Парбъри, едно от четирите лица, което живее по коридора на първия етаж.

— Какъв е този майор?

— Моите хора го следят. Досега нищо не е открито против него.

— А в каква посока ще търсите?

— О, в една много точна посока. За мен убиецът е сред приятелите или познатите на семейство Кеселбах. Той е вървял след тях, познавал е техните навици, знаел и защо г-н Кеселбах е дошъл в Париж или най-малкото е подозирал важността на неговите намерения.