Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Началникът на Сигурността седна отново, а Валанглей, заставяйки префекта, който не криеше своето недоволство, да замълчи, произнесе:

— С две думи, Льонорман, ето за какво става дума: повторното появяване на сцената на Люпен ни досажда. Доста дълго време това животно издевателства над нас. Признавам, че беше смешно и аз бях между първите, които се смяха. Но сега става въпрос за престъпления. Можехме да търпим Арсен Люпен, докато забавляваше публиката. Но ако убива — не!

— В такъв случай, господин председател, какво искате от мен?

— Какво искам ли? О, това е много просто. Първо да го арестувате… после главата му.

— Мога да Ви обещая, че ще го арестувам в близките дни. Но не и главата му.

— Как! Ако го заловят, следва съд, неизбежно следствие… и ешафод.

— Не.

— А защо не?

— Защото Люпен не е убил.

— А! Но Вие сте луд, Льонорман. Ами труповете в хотел „Палас“, да не би да е басня? Нямаше ли тройно убийство?

— Да, но не го е извършил Люпен.

Началникът произнесе тези думи бавно с впечатляващо спокойствие и увереност.

Прокурорът и префектът възразиха. Но Валанглей каза:

— Предполагам, Льонорман, че не изказвате тази хипотеза без сериозни мотиви?

— Не е хипотеза.

— А доказателствата?

— Има две. Първо, две доказателства от нравствен характер, които изложих на самото място пред г-н следователя и които вестниците подчертаха. Преди всичко Люпен не убива. После, защо е трябвало да убива, след като е постигнал целта на своята експедиция — кражбата, и нищо не го е заплашвало от страна на завързания противник със запушена уста.

— Така да бъде. Ами фактите?

— Фактите не важат пред разума и логиката, освен това и фактите са на моя страна. Какво би означавало присъствието на Люпен в стаята, където е намерена табакерата? От друга страна, черните дрехи, които намериха и очевидно са били на убиеца, съвсем не отговарят по ръст на дрехите на Арсен Люпен.

— Значи Вие го познавате?

— Аз не. Но Едуард го е видял, Гурел го е видял. Те са видели друг човек, а не онзи, когото камериерката е забелязала на служебното стълбище да тегли Шампан за ръка.

— В такъв случай каква е Вашата система?

— Вие искате да кажете „истината“, господин председател. Ще Ви я кажа или поне това, което знам от истината. На 16 април, един човек… Люпен… проникнал в стаята на г-н Кеселбах към 2 часа след обяд…

Смях прекъсна думите на г-н Льонорман. Смееше се префектът на полицията.

— Позволете ми да Ви кажа, господин Льонорман, че уточнявате прекалено прибързано. Доказано е, че в 3 часа същия ден г-н Кеселбах е влязъл в „Креди Лионе“ и е слязъл в залата с касите. Свидетелство за това е подписът му в регистъра.

Г-н Льонорман изчака почтително началникът му да спре да говори. После дори без да си прави труда да отговори директно на атаката, продължи:

— Към 2 часа следобед Люпен, подпомогнат от съучастник, някой си Марко, завързал г-н Кеселбах, ограбил всичките налични пари, които намерил у него, и го принудил да разкрие шифъра на своята каса в „Креди Лионе“. След като научил тайната, Марко излязъл. Отишъл при един втори съучастник, който, възползвайки се от известна прилика с г-н Кеселбах…, впрочем, той подсилил тази прилика през въпросния ден — носел дрехи като тези на г-н Кеселбах, снабдил се със златни очила, влязъл в „Креди Лионе“, имитирал подписа на г-н Кеселбах, изпразнил касата и се върнал, придружен от Марко, който веднага се обадил на Люпен. Сигурен, че г-н Кеселбах не го е излъгал и че целта на неговата експедиция е постигната, Люпен си отишъл.

Валанглей като че се колебаеше.

— Да… да… да допуснем… Но ме учудва, че човек като Люпен е поел такъв риск за такава скромна печалба… няколко банкноти и съдържанието, все така хипотетично, на една касетка.

— Люпен е целял повече. Той е искал или марокенения плик, който се е намирал в пътната чанта, или абаносовата касетка, която е била в касата. Той е взел касетката, тъй като касата е намерена празна. Следователно днес той знае или е на път да узнае прословутия проект на г-н Кеселбах, за който той е говорил със секретаря си няколко минути, преди да умре.

— Какъв е този проект?

— Не знам; Директорът на агенцията „Барбарьо“, на когото се доверил, ми каза, че г-н Кеселбах търсел някакъв човек, един декласиран тип, както изглежда, на име Пиер Льодюк. Защо го е търсел? И по какъв начин може да се свърже този човек с неговия проект? Не бих могъл да кажа.

— Така да бъде — заключи Валанглей. — Това е всичко за Арсен Люпен. Неговата роля е приключена. Г-н Кеселбах е завързан, ограбен… но жив!… Какво става до момента, когато го намират мъртъв?