Морис Льоблан - Графиня Дьо Калиостро

Боманян се подчини и взе миниатюрата от ръцете на барона.

— Добре…Разгледайте я внимателно. Това е моят портрет, нали? — завърши тя.

— Накъде биете? — запита той.

— Отговорете, това моят портрет ли е?

— Да — ясно каза той.

— Тогава, ако това е моят портрет, значи аз съм живяла през същата година? Оттогава са минали осемдесет години, а на него аз съм на двадесет и пет или тридесет. Обмислете добре, преди да отговорите! Е, колебаете се, нали, пред подобно чудо? Не се осмелявате да твърдите. Но има още нещо… отворете отзад рамката на миниатюрата и ще видите на гърба на порцелана един друг портрет, портрета на една усмихната жена, чиято глава е обвита с ефирен воал, слизащ до веждите й, през който се виждат косите, разделени на две накъдрени плитки. Жената съм отново аз, нали?

Докато Боманян изпълняваше нейните указания, тя беше поставила върху главата си воал от тюл, чийто край леко докосваше веждите й. Тя наведе клепачи с чаровно изражение. Боманян заекна, разбрал всичко:

— Това сте вие… това сте вие…

— Никакво съмнение, нали?

— Никакво. Това сте вие…

— Добре! Прочетете датата от дясната страна! Боманян засрича:

— Направено в Милано през 1498 година.

Тя се изсмя чистосърдечно — смях, който ясно прозвуча в залата.

— Имате много учуден вид — каза тя. — Преди всичко знаех за съществуването на този двоен портрет и го търсих дълго време. Бъдете сигурен, че в него не се крие чудо. Няма да се опитвам да ви заблуждавам, че съм била модел на художника и че съм на четиристотин години. Не, просто това е лицето на Дева Мария и е копие от фрагмент на „Светото семейство“ от Бернардино Луини — милански художник, ученик на Леонардо да В инч и.

После, внезапно станала сериозна, без да оставя на противника си време за отдих, тя каза:

— Вие разбирате сега накъде бия, нали? А, Боманян? Между Девата на Луини, младата жена от Москва и мен има нещо неуловимо и приказно. Има абсолютна прилика, която е неопровержима. Три лица, събрани в едно-единствено. Три лица, които не са на три различни жени, а са на една и съща жена. Тогава защо не искате да допуснете, че едно и също явление, съвсем естествено преди всичко, при определени обстоятелства се възпроизвежда, и че жената, която сте видели във вашата стая, не съм била аз, а друга жена, която прилича на мен достатъчно, за да създаде правдоподобна илюзия?… Една друга, която сте познавали и която е убила приятелите ви Сент Обер и д’Есновал?

— Видях… аз ви видях… — протестира Боманян, почти докосвайки я, прав срещу нея, с бледо лице, треперейки от негодувание. — Видях. Очите ми я видяха.

— Вашите очи също видяха портрета, който е на двадесет и пет години, миниатюрата, която е на осемдесет години, и картината, която е на четиристотин. Всичко следователно съм аз?

Тя поднасяше своята млада фигура на погледа на Боманян, своята свежа красота, своите блестящи зъби и нежни бузи. Той се провикна:

— Ах, магьоснице, не отричам, че има моменти, в които вярвам на този абсурд. Не се знае нищо предварително, когато присъстващ и ти. Виж, жената от миниатюрата има под своето голо рамо, точно над бялата си гърда, една черна бенка. Тази бенка я има и там, под твоето рамо…Аз я видях…Гледайте…покажи я на другите, за да я видят също, за да я идентифицират.

Той бе посинял и по челото му течеше пот. Протегна ръка към затворения корсаж. Но тя го отблъсна и с голямо достойнство каза:

— Стига, Боманян! Вие не знаете какво правите и не го знаете от месеци. Изслушах ви търпеливо и бях озадачена, защото говорехте за мен, като че ли съм била ваша метреса, но аз не съм била такава. Това е нещо твърде интимно, за да може човек публично да се бие в гърдите. Може, но ако не е благороден, не, не казвам по произход, а по душа. Признанието ви трябваше да бъде чистосърдечно, но нямахте достатъчно кураж. Демонът на високомерието не ви позволи унизителното признание за един неуспех и страхливо ви остави да вярвате това, което не е било. Вие се молехте и заплашвахте, но никога, кълна се, даже един-единствен път вашите устни не можаха да докоснат ръцете ми. Ето тайната на поведението ви и на омразата ви.

След като не успяхте да ме омилостивите, решихте да ме погубите и пред приятелите си нарисувахте ужасния образ на шпионка и на магьосница. Да, на магьосница! Мъж като вас може да устои на всичко, според вашия израз. Тъй като не устояхте, значи това не може да бъде нищо друго, освен дело на дяволски магии. Не, Боманян, вие вече не знаете какво правите и какво говорите — както тогава, така и сега. Видели сте ме във вашата стая да слагам хапчето, което щяло да ви отрови? Хайде де! С какво право се позовавате само на свидетелстването на очите си? Та те бяха влюбени в моя образ, те го виждаха навсякъде. Той ви е следвал неотлъчно и в другата жена, която е била в стаята, вие отново сте видели мен.