Ърл Гарднър - Наклонената свещ

Мейсън не отрони ни дума.

Карол паркира колата сръчно и угаси мотора. Тъкмо заключваше, когато Мейсън й посочи червения прожектор на кола, паркирана в отсрещната редица.

— Изглежда полицията също се храни тук.

— О, да, контролиращите пътя полицаи отсядат често тук и…

— Това не е кола на трафичната полиция. Карол остана безмълвна, а адвокатът я улови леко под ръка и я въведе в Кирпичената къщичка. Салонът разполагаше с около петнадесет маси. Точно срещу входа се намираше огромна камина, където пращяха дъбови главни и разпръскваха приятна топлина. Съдържателката, облечена в испански танцов костюм, с тежка тъмна коса, изразителни черни очи и силно начервени устни, се усмихна на Мейсън и ги поведе към една маса. Внезапно Карол сподави вик, насочи се наляво и доближи една от масите, където трима души водеха разговор. Мейсън видя, че добре сложен мъж с ниско подстригани сиви мустаци и приветливи сиви очи отправи към нея усмихнат поглед, и чу Карол да произнася.

— Здравей, татко! Какво, за бога, правиш тук?

Тримата мъже се изправиха. Мейсън, последвал Карол, отправи лек поклон с глава към човека със сиви мустаци и запита:

— Мистър Роджър Бърбанк, предполагам?

— Пери Мейсън, татко. Нали знаеш, адвокатът — избърбори Карол.

Бърбанк протегна яката си с дебели пръсти ръка с готовност през масата и стисна сърдечно ръката на адвоката.

— И лейтенант Траг — изсмя се Мейсън в обърканото от учудване лице на полицая. — Позволете да ви представя Карол Бърбанк, лейтенант. И смея да вярвам, че джентълменът, седнал до вас, е също от отдела за убийства.

— Джордж Авън — представи го Траг и след миг, колебаейки се, добави — експерт по дактилоскопия.

Адвокатът се ръкува и с Авън.

— Не бихте ли седнали? — покани учтиво Роджър Бърбанк. Съдържателката, показваща два реда блестящи усмихнати бели зъби, се доближи.

— Не знаех, че се присъединявате към ваши приятели. Келнер, веднага два стола, моля!

Когато столовете бяха донесени, Мейсън прихвана единия и настани Карол на него, а после седна на другия.

— Умираме от глад! — обяви той.

— Надявам се, че не е отнело много време на вашите подкрепления, за да пристигнат навреме тук — подметна сухо Траг.

— Моите подкрепления!? — повдигна учудено вежди Бърбанк.

— Вашият адвокат.

— Боя се, че има някаква грешка. Не съм викал мистър Мейсън.

— Не сте ли му казал още? — обърна се Карол към лейтенанта.

— Отскоро съм тук — поясни полицаят. — Успях да му поставя само един-два въпроса.

— Да ми каже какво? — настоя Бърбанк пред дъщеря си.

— Искам да се изясни този въпрос, мистър Бърбанк — намеси се Траг. — Много важно е да разберем точно къде сте бил и какво сте вършил вчера следобед и вечерта? Досега заобикаляхте отговора. Надявам се, ще заговорите вече.

— Защо моето местопребиваване значи толкова много за вас?

— Е, е, джентълмени, нека бъдем откровени — намеси се Мейсън.

— Татко, налага се да кажеш на тези джентълмени точно къде си бил. Не е необходимо да съобщаваш имената на тези, с които си бил, ако не считаш това за желателно, но наистина е наложително да им съобщиш къде и кога си бил там, където си бил. Извънредно важно е.

— Фред Милфийлд е бил убит на вашата яхта — каза кротко Мейсън.

— Ето какво се получава, когато се опитваш да бъдеш учтив! — каза раздразнено Траг. — В минутата, когато влязох, трябваше да ви отведа в полицията и да ви разпитвам там.

— Фред Милфийлд убит! — извика Бърбанк.

— Точно така, татко, и ние се трудихме цял ден да те намерим.

— И счетохте за необходимо да вземете и адвокат със себе си? — запита лейтенантът.

— Разбира се — стрелна го със студен, твърд поглед Карол. — Ако знаехте всички факти за случая…

— Просто не мога да разбера — вметна Бърбанк — защо някому ще е притрябвало да убива Фред Милфийлд? Сигурен ли сте, че е убит, лейтенант?

— Моля те, много те моля, татко! Нима не ни вярваш? Нали ще кажеш?

— Да чуем по-напред какво ще каже лейтенант Траг — настоя Роджър Бърбанк.

Много нетърпелива, Карол се обърна към полицая.

— Татко не е бил изобщо там вчера следобед. Баща ми е намесен в политически дела. Има неща, които трябва да се държат в абсолютна дискретност. Дори и сега не съм в състояние да ви изложа никакви подробности. Да допуснем, че татко е имал среща с някои големци от Сакраменто — хора, които държат съвещанието им да бъде запазено в най-дълбока секретност. За него просто е невъзможно да ви съобщи кои са били там, а и всеки от тях би отрекъл провеждането на срещата, ако му се постави този въпрос. Предполагайки, че са взети всички предпазни мерки за осигуряване на тайната, допуснах, че са се срещнали в един от мотелите по крайбрежния аутобан, провели са конференцията, траеща почти двадесет и четири часа, за да изработят плановете си, и след това са се разделили, и то щ много отдавна. Помислих, че татко може да е спрял за вечеря тук, реших да проверя тази вероятност и ето ни тук.