Дашиъл Хамет - Големият удар

Дебелият се намръщи, неразбрал за какво става дума, ала Спейд продължи, преди онзи да успее да се обади:

— Трябва да предложим някого на полицията — някой, на когото да лепнат и трите убийства. Ние…

Кайро го прекъсна с възбуден, пресекващ глас:

— Убийствата са две — само две, мистър Спейд. Партньорът ви несъмнено е бил убит от Тързби.

— Добре, две — изръмжа детективът. — Каква разлика? Важното е, че трябва да подхвърлим някого на полицията…

Този път го прекъсна Гътман с уверена усмивка и добродушна категоричност:

— Доколкото вече ви познаваме, сър, няма защо да си правим труда. Полицията ще оставим на вас — сигурни сме, че ще се справите. Едва ли ще имате нужда от некомпетентната ни помощ.

— Значи не сте много наясно с въпроса, щом като така мислите.

— Хайде, хайде, мистър Спейд. Няма да ни убедите, Или не се боите от полицията или не сте в състояние да се справите…

Спейд изпръхтя гръмко. Наведе се напред, облегна пак лакти на коленете си и раздразнено прекъсна дебелия:

— Изобщо не се боя от тях и много добре знам как да се справя. Точно това се опитвам да ви кажа. Единственият начин е да им подхвърлим жертва — някой, на когото да припишат всички бели.

— Признавам, сър, че това е единият начин, по който може да действуваме, но…

— Никакво но! Това е единственият начин. — Очите му светеха като въглени под зачервеното от възбуда чело. Натъртеното място на слепоочието му беше станало моравосиньо. — Много добре знам какво говоря. Минавал съм по този път и още не веднъж ще мина. Имало е случаи, когато съм пращал по дяволите и Върховния съд и пак ми се е разминавало, за което винаги съм помнил, че един ден ще си платя сметката. И когато този ден дойде, искам да тръгна за полицейския участък, побутвайки пред себе си жертвата: „Заповядайте, господа, вашия престъпник.“ Докато знам, че ще мога да го направя, не ми пука от нищо, мога да покажа среден пръст на всички закони в кодекса. Но не успея ли дори веднъж, с мен е свършено. Засега това не се е случвало. И няма да се случи. По този въпрос не искам да има недоразумения.

Очите на Гътман проблеснаха, мазното им изражение се примеси с леко съмнение, но останалите му черти запазиха подпухналото си розово, усмихнато, самодоволно покритие, а в гласа му нямаше и нотка безпокойство:

— Похвална система сте си изработили, сър, похвална. И ако можехме да я приложим и този път, аз пръв щях да ви кажа: „Придържайте се към нея на всяка цена, сър.“ Но по някакво изключение в този случай тя е неприложима. Така е с блестящите системи. Винаги идва моментът на изключението и мъдрият просто го прави, Такъв е и нашият случай и няма да пропусна да ви изтъкна, че сте твърде добре заплатен именно за да го направите. Може да имате повече неприятности, отколкото ако разполагахте с жертва, която да предложите на полицията, но — той се засмя и разпери ръце — вие не сте от хората, които ще се изплашат от малко неприятности. Знаете как да се оправите и в крайна сметка излизате сух от водата каквото и да се случи. — Той сви устни и притвори едно око. — Ще се оправите.

Очите на Спейд вече не бяха благи. Лицето му стана безизразно, мускулите се свиха на бучки.

— Знам какво говоря — произнесе с нисък, преднамерено търпелив глас. — Познавам града и имам свой начин да си играя играта. Вярно е, че бих могъл да ад измъкна сух от водата — този път, — но ако се опитам сетне още веднъж да им пробутам някой номер, така ще ми го върнат, че и майка ми ще заплаче. Затова няма да мине. Вие ще си отлетите за Ню Йорк или Истанбул, или не знам още къде, а аз оставам тук.

— Не се съмнявам обаче — започна Гътман, — че ще успеете…

— Няма да успея — много сериозно рече Спейд. — Няма. Знам го със сигурност. — Той се облегна назад. Лицето му се освети от приятна усмивка, която изтри и безизразното изражение, и свитите на бучки мускули. — Слушайте, Гътман — заговори бързо, убедително. — Казвам ви кое ще е най-добре за всички ни. Ако не им предоставим жертва, рано или късно ще се натъкнат на данни за сокола — това е сто на сто сигурно. Тогава ще трябва да се криете вдън земя заедно с него — независимо къде се намирате, — а при такова едно положение едва ли ще успеете да разбогатеете от успешната му продажба. Но ако им дадете изкупителна жертва, веднага ще престанат да се ровят.

— Точно там е въпросът, сър — отвърна дебелият, а безпокойството му все още прозираше, но само в очите, и то едва-едва. — Ще престанат ли да се ровят? Дали въпросната изкупителна жертва няма да им послужи за прясна следа, която да ги наведе на сокола? От друга страна, не ви ли се струва, че вече са мирисали и че най-добре ще направим, ако не раздухваме огъня?