Пиер Рей - Аут

Навремето — през 1946 година — Едмон-Люсиен беше собственик с равни дялове заедно с четирима други партньори: Съюза на швейцарските банки, Швейцарски кредит, Чейз Манхатън и Морган гаранти тръст, по двадесет на сто в началото. Залагайки върху желанието за компенсации на участниците във войната, те бяха поддържали докрай един млад екип от инженери, техници и стилисти, горящи от желание да произведат нов автомобил, способен да конкурира ролс-ройс и кадилак. За по-малко от десет години малката занаятчийска работилница с триста работници се беше превърнала в огромен комплекс с шест хиляди работещи. В това време акциите бяха скочили до хиляда и двеста на сто от първоначалната им стойност. Чейз, Кредитът, Съюзът и Морган бяха отделили част от капитала си и я бяха продали при повишението.

По силата на събитията Едмон-Люсиен, който не се беше докоснал до пакета с акциите си, се беше превърнал в най-голям акционер с една пета от цялостната стойност на КМК. За лошо или за добро…

— Вашият телефонен звън ме изненада. Какво толкова тайно има за казване, че е нужно да бъде споделено на четири очи?

Мелвин Бост скри гримасата си на смущение.

— Имаме нов нещастен случай.

Той машинално подаде чашата си на Клопе, който наля щедро уотърман в нея.

— Още един?

— Седмият за шестнадесет месеца. По същата причина. Скъсване на кормилното стъбло.

Малката розова уста на Омер леко се изкриви.

— Какво ви донесе анкетата?

— Причината е изяснена. Недостатък при закаляването на стоманата, от която са изготвени кормилните стъбла на всички „Бюти гоуст П9“.

— Защо на всички?

— Частта е правена при нас. Бяхме закупили голямо количество стомана за срок от три години.

— Сменете стоманата!

— Вече е направено, господине.

— Дадохте ли под съд доставчика?

— Веднага щом вдовицата на първата жертва, загинала с една от нашите П9, ни залепи армия адвокати на гърба.

— Спечели ли процеса?

— Ще го спечели. Лесно й е да докаже, че причината за катастрофата не е у мъжа й. Това не е всичко… Наследниците на останалите шест жертви също ни атакуват.

— Според вас, Бост, какво трябва да правим?

— Не зная. Затова съм тук, господине.

— Колко П9 има в движение?

— В света? 482 326.

— Сигурен ли сте, че тези катастрофи не са чиста случайност?

— Седем катастрофи по една и съща причина, това не е случайност — това е система.

Омер въздъхна дълбоко:

— Кое доказва, че могат да станат и други?

— Въпросът беше поставен на ординатора. Статистически може да има едно скъсване на стъблото на десет хиляди коли средно. Значи около четиридесет и осем катастрофи на 482 326 автомобила в движение.

— Но това е ужасно!

— Става въпрос за статистика, господине. Нищо не доказва, че тези катастрофи ще се случат. Аз ви сигнализирам, че могат да се случат.

— Не съм в състояние да позволя това! Трябва да предупредим всички собственици по света.

— Какво предлагате?

— Да се извърши безплатно замяната на дефектната част.

— Мислихме по този въпрос. Това е извън нашите възможности.

— Какво знаете вие за това? Вашият лоялен жест ще има такъв рекламен шум, че ще привлече нови клиенти!

— Моето мнение е, че малко видове реклама заслужават сто и петдесет милиона долара.

От изненада Клопе разплиска течността от чашата си.

— Пардон! Колко казахте?

— Сто и петдесет милиона долара — спокойно повтори Мелвин Бост.

Омер щеше да се задуши, пресмятайки със светкавична скорост, че собствената му вноска щеше да бъде тридесет милиона. Кой можеше да си позволи влагането на подобна сума?

— Виждате ли, господине — продължи Мелвин Бост, — аз очаквах този изблик на честност от ваша страна. Дължа да ви предупредя, че този изблик на търговска честност ще бъде последният от страна на нашата фирма. Ние ще фалираме.

— Не мога да оставя четиридесет и осем души в такава смъртоносна опасност!

— Шест хиляди работници безработни, петстотин специалисти, лишени от работа, инженерите на улицата… Не исках да взема никакво решение, преди да се консултирам с вас.

— Аз съм смутен…

— Има от какво. Не можем да правим нещата наполовина. Ако информираме публиката, трябва да отидем докрай под заплахата да потънем окончателно. За нещастие, ако отидем до там, КМК ще фалира поради спиране на плащанията.

— Какво да се прави?… Какво да се прави?…

— Според мен, господине, нищо. Възможно е нито един инцидент да не се случи повече. Ако не беше процесът на тази вдовица, и досега нямаше да знаем за този конструктивен недостатък. Да опитаме късмета си…