Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

Сенаторът въздъхна.

— Били сте на погребението на дъщеря ми.

— Да.

— Видяхте какво направи бившата ми секретарка. Тя е много болен човек. Жал ми е за нея. Но в сегашното си състояние тя не може да отговаря за постъпките си. Нито за това, което върши… нито за това, което говори.

— Искате да кажете, че тя лъже?

— Да.

Поклатих глава.

— Тя не лъже, сенаторе. Вие лъжете. Проверих в Юнайтед. В книжата им открих, че онази събота ви е бил издаден билет до Лос Анжелис срещу карта от „Америкън Експрес“. Накарах Франк Сайз да провери банковата ви сметка. Може и да не ви харесва, но Сайз е способен да върши такива неща. Проверката показа, че същата онази събота сте осребрили чек за сто долара в магазина за спиртни напитки „Ейпекс“ на Пенсилвания Авеню. Това са факти. Факт е също така, че сте взели най-малко две хиляди долара в брой от полковник Уейд Мори Багър. Внесли сте ги в личната си сметка. Този ден Багър е носел със себе си петдесет хиляди. Толкова е бил готов да ви плати за речта. Но самият Багър казва, че сте поискали само две хиляди в заем. Вие твърдите, че заемът ви е бил необходим да покриете разходите си за пътуването до Лос Анжелис. Но не е истина. И така, защо сте взели парите и сте ги внесли в банката? Не виждам смисъла.

Еймс отново погледна към Кони Мизъл. Върху лицето му се появи израз на крайна безпомощност. Тя пак поглади ръката му.

— Можеш и да не отговаряш на този въпрос, скъпи — каза тя. Погледна ме. — Вероятно е било просто грешка, мистър Лукас. Не е съобразил. Това върши ли ви работа?

— Не — рекох аз. — Не ми върши работа. Не щом това съсипа кариерата му. Не — щом го принуди да напусне Сената и накара всички да повярват, че е подложил ръка за петдесет хиляди. Не, не ми върши работа.

— Боя се, че трябва да се задоволите с това — каза Еймс, втренчил поглед в килима. Гласът му беше много тих, почти шепот. — Не съобразих. Мисля, че си платих за тази грешка. — Той вдигна поглед към мене. — Нали?

— Вижте, сенаторе — рекох аз. — Не искам два пъти да ви беся. Повярвайте ми, не искам. Но в Сената сте произнесли реч, която не е трябвало да произнасяте. Предложили са ви петдесет хиляди долара, за да я произнесете; не сте ги приели. Но сте произнесли речта — и излиза, че сте го направили за тоя, дето духа, само за две хиляди долара. Защо — ето това искам да знам. Трябва да има причина, може да е много сериозна — нещо, което би обяснило всичко. Ако има такава, Сайз ще я публикува.

Той отново погледна към Кони Мизъл. Този път едва забележимото движение на главата й казваше „не“. Сенаторът ме погледна и когато заговори, гласът му беше твърд, решителен и дълбок:

— Отказвам да говоря повече за това — рече той. Познавах този тон. Бях го чувал достатъчно често.

Той прозвучаваше, когато ги притиснеш до стената и те не могат да измислят повече лъжи, или поне — хубави лъжи, и тогава правеха онова, което трябваше да направят още в началото. Млъкваха.

— Е, добре, не е нужно да отговаряте на въпросите ми. Но ми се вижда странно, че не искате да говорите. Та вашите отговори могат да помогнат на полицията да открие убиеца на дъщеря ви.

Отново втренчи поглед в килима, а гласът му се сниши до шепот.

— Разказах на полицията всичко, което знаех.

— Дъщеря ви заяви, че имала информация, която щяла да докаже невинността ви. Щеше да ми я даде. Преди да успее, някой я уби. Единствената възможна причина за нейната смърт е, че някой не е искал тези сведения да излязат на бял свят. Е, кой може да е този някой, сенаторе?

— Нямам представа — прошепна той на килима.

— Всичко това вече го е казвал на полицията, мистър Лукас — обади се Кони Мизъл. — Не разбирате ли, че му е мъчително да говори за Каролин?

— Добре — рекох аз. — Тогава нека да поговорим за нещо не толкова мъчително. Да поговорим за Игнейшъс Олтигбе.

Сенаторът вдигна глава. През последните десет минути той сякаш се бе състарил с още пет години. Спомням си, мина ми през ума, че ако не си тръгна скоро, може да стигне и стоте.

— Игнейшъс — промълви Еймс. — И той е мъртъв.

— Застреляха го пред моя дом — по същата причина убиха и дъщеря ви.

— Пред дома ви? — рече той. — Никой не ни е казвал това, нали? — Сега той гледаше Кони Мизъл.

— Не — отвърна тя. — Никой не ни е казвал.

— Кой ви съобщи, лейтенант Синкфилд ли?

— Да, Синкфилд. Снощи намина доста късно. Всъщност беше два след полунощ. Още не бяхме си легнали. Играехме бридж с Кюк и жена му. Напоследък не се срещаме с много хора и ни беше доста приятно снощи. Тъкмо си бяха тръгнали, когато пристигна лейтенант Синкфилд. Вестта за Игнейшъс ме натъжи. Никога не съм го одобрявал напълно, но мисля, че беше забавен. Все пак Каролин бе много привързана към него, нали?