Робин Кук - Треска

— Мартел — избуча шефът на полицията през мегафона. — Предупреждавам те, ако ти не излезеш, ще влезем ние.

Настъпи тишина в момента, в който последната дума прозвуча от мегафона. Нейлсън се обърна пак към тълпата и демонстрира един изразителен жест, като например, че си има работа с упорита напаст в градината. После започна да се приближава още към къщата. Никой от зрителите не помръдна, нито проговори. Възцари се възбудено напрежение, докато всички те се надяваха нещо да се случи. Нейлсън вече беше на около тридесет метра от фасадата на къщата.

Внезапно обляната в червена боя предна врата се отвори и Чарлз Мартел се появи с пушка в ръка. Последваха две почти едновременни експлозии. Франк Нейлсън се хвърли с главата напред в снежния синор, ограждащ алеята, а зрителите се разбягаха или потърсиха прикритие зад коли и дървета. Докато Чарлз затръшваше входната врата, над пространството наоколо се посипа дъжд от безвредни сачми за птици.

От тълпата се дочуха откъслечни реплики, после възгласи, когато Франк се изправи на крака. После побягна с цялата скорост, с която краката му можеха да носят наднорменото му тяло. Щом наближи колите, той се опита да спре, но се подхлъзна и измина последните три метра в седнало положение, след което се сблъска с предното колело на едната от тях. Няколко доброволци пъргаво заобиколиха колата и го изправиха.

— Проклет идиот! — разкрещя се Нейлсън. — Край вече! Онова малко копеле ще получи това, което си търси.

Някой попита дали не бил улучен от сачмите, но шефът поклати глава. Изтупа старателно снега от себе си, после намести кобура и униформата.

— Бях твърде бърз за него.

Недалеч спря местна телевизионна кола и от нея слезе цял екип с камери, който бързо си проправи път към шефа на полицията. Коментаторката на новините беше жизнерадостна млада жена с шапка от норки на главата и в дълго, подплатено с пух палто. След няколко кратки реплики с Нейлсън светлините на камерата блеснаха, обливайки всичко наоколо. Младата жена направи кратко уводно описание, после се обърна към шефа на полицията и поднесе микрофона на около два сантиметра от подутия му нос.

Обликът на Франк Нейлсън моментално претърпя 180-градусова промяна. Държейки се стеснително и смутено, той каза:

— Аз просто изпълнявам дълга си по най-добрия начин, който познавам.

С пристигането на телевизионните камери политически ориентираният градски управител Джон Рандолф се появи измежду тълпата. Той си проправи път до кръга на прожекторите и обгърна с ръка Нейлсън.

— И ние смятаме, че се справя отлично. Нека да чуем сега за нашия шеф на полицията. — Джон Рандолф свали ръката си от шефа на полицията и започна да ръкопляска. Тълпата не остана назад.

Репортерката издърпа микрофона малко назад и попита дали Франк може да даде на зрителите някаква представа за това, което става тук.

— Ами — започна Франк, навеждайки се над микрофона, — имаме един побъркан учен, който е обграден тук. — Той посочи несръчно през рамото си към къщата. — С него има болно дете, което той не дава на лекарите. Мъжът е тежковъоръжен и опасен, и има заповед за арестуването му, защото е обвинен в отвличане на дете и в кражба на имущество. Не е нужно да изпадате в паника, защото всичко е под контрол.

О’Съливан с мъка си проправи път през тълпата, търсейки Катрин. Намери я близо до колата й, притиснала ръце до устата си. Зрелището я ужасяваше.

— Изходът от всичко това ще бъде трагичен, ако вие не се намесите — каза тя.

— Не мога да се намеся — обясни О’Съливан. — Казах ви го, преди да дойда тук. Но мисля, че докато представителите на пресата и телевизията са тук, всичко ще е наред. В присъствието им шефът на полицията няма да извърши нещо неразумно.

— Искам да отида в къщата и да бъда до Чарлз — каза Катрин. — Страхувам се да не си помисли, че аз съм довела полицията.

— Полудяхте ли? — попита О’Съливан. — Трябва да има около четиридесет въоръжени мъже около къщата. Опасно е. Освен това те няма да ви оставят да се приближите там. Това за тях ще означава само още един заложник. Опитайте се да бъдете малко по-търпелива. Ще говоря с Франк Нейлсън и ще се опитам да го убедя да извика щатската полиция.

Детективът се запъти обратно към патрулните коли, казвайки си, че щеше да е по-добре да си беше останал в Бостън, където му беше мястото. Когато наближи временно устроения команден пост, отново чу гласа на шефа на полицията, усилен от мегафона. Сега валеше още повече и един от полицаите попита дали съобщението ще се чуе в къщата. Така или иначе, Чарлз не отговори.