Робин Кук - Непрогледност

— Навсякъде в Куинс са плъзнали ченгета — съгласи се Франко.

— Точно от това нямаме нужда — рече Вини. — Ако полицията бъде вдигната на крак, ще сме принудени да спрем значителна част от операциите. Открий какво е намислил Серино, Франко, разчитам на теб.

Франко кимна.

— Ще видя какво мога да направя.

— Не ядеш много — каза Джордан.

Лори вдигна поглед от чинията си. Вечеряха в ресторант „Палио“. Кухнята беше италианска, но обзавеждането бе някаква смесица между източния и модерния стил. Пред нея имаше великолепно ризото от миди и раци. Чашата й беше пълна с освежително „Пино Гриджо“. Но Джордан беше прав: не й се ядеше. Въпреки че почти не бе хапвала през деня, просто не беше гладна.

— Не ти ли харесва храната? — попита Джордан. — Спомена, че харесваш италианската кухня.

Както винаги, бе облечен изискано, но не и претенциозно — беше с блейзър от черно кадифе и копринена риза с разкопчана яка. Не носеше връзка.

Тази вечер бе много по-точен. Както обеща, се обади малко преди девет часа, когато приключваше с някаква операция, и каза, че Томас е тръгнал да я вземе, а той ще се прибере да се преоблече. Когато Томас и Лори се върнаха при Тръмп Тауър, вече ги чакаше на тротоара. Оттам стигнаха бързо на Петдесет и първа улица в Уест Енд.

— Кухнята е хубава — рече Лори. — Просто не съм гладна. Имах тежък дълъг ден.

— Нарочно избягвах да говоря за деня — призна Джордан. — Не е ли по-добре да си пийнем малко вино? Както ти споменах по телефона, денят беше убийствен. Това е точната дума, като се започне от обаждането ти за горката Марша Шулман. Сетя ли се за нея, ми призлява. Дори се чувствам виновен, задето толкова й се ядосах, че не е дошла на работа, а тя е била обезглавен труп, плаващ в Ийст Ривър. О, господи!

Джордан не можа да продължи. Зарови лице в ръцете си и бавно поклати глава. Лори се пресегна през масата и сложи длан върху неговата. Съчувстваше му, но същевременно изпита облекчение, като видя този изблик. До този момент беше мислила, че той не се разкрива пред другите и не му пука за убийството на секретарката. Изведнъж й се видя много по-човечен.

Джордан се стегна.

— Има и още нещо — тъжно каза той. — Днес почина една пациентка. Заех се с офталмологията, донякъде, защото съзнавах, че ще водя трудна борба със смъртта, и все пак исках да съм хирург. Офталмологията ми изглеждаше идеалният компромис, поне до днес. Пациентката почина тъкмо когато я готвехме за операция, казва се Мери О’Конър.

— Колко жалко! — рече Лори — Разбирам какво ти е. И на мен ми беше трудно да лекувам умиращи пациенти. Тъкмо затова се захванах с патологията и най-вече със съдебната медицина. Моите пациенти вече са мъртви.

Джордан се усмихна слабо.

— Мери беше чудесна жена и толкова благодарна пациентка — рече той. — Вече бях оперирал едното й око, днес следобед щях да оперирам другото. Беше здрава жена без сърдечни заболявания, пък я намерили мъртва в леглото. Умряла, гледайки телевизия.

— За теб е било ужасно преживяване — каза Лори съчувствено. — Но не забравяй, че при такива случаи винаги се намират скрити заболявания. Госпожа О’Конър утре сигурно ще е при нас, непременно ще ти кажа какво е било. Понякога познаването на патологията помага да се справиш със смъртта.

— Ще ти бъда благодарен — отвърна Джордан.

— Моят ден явно не е бил толкова тежък като твоя — каза Лори. — Но започвам да разбирам как се е чувствала Касандра, когато Аполон наредил никой да не й вярва.

Лори сподели с Джордан за няколкото смъртни случая от свръхдози и увереността си, че ще има още, ако хората не бъдат предупредени. Каза му колко е разстроена, защото не е убедила главния съдебен лекар да информира обществеността. Обясни, че е ходила дори в полицията, ала и там са отказали да й помогнат.

— Звучи обезсърчаващо — рече Джордан. — Имаше едно хубаво нещо днес — продължи той, като смени темата. — Направих куп операции, от което ние с моя счетоводител сме много щастливи. Последният половин месец оперирам два пъти повече от обичайното.

— Радвам се — рече Лори. Биеше на очи, че Джордан все насочва разговора към себе си.

— Дано и занапред е така — каза той. — Работата ни винаги е на приливи и отливи. Но при това темпо вече се разглезвам.

Щом свършиха с основното ястие и масата беше разчистена, келнерът докара количката със съблазнителни десерти. Джордан си избра шоколадова торта, Лори — ягоди. Джордан пи еспресо, а тя — кафе без кофеин. Докато го разбъркваше, Лори дискретно погледна часовника си.