Робин Кук - Непрогледност

— Сара Уедърби? — попита някой, изтръгвайки Сара от мислите й.

— Да — каза тя и вдигна поглед.

Пред нея бе изникнал млад лекар, чиято бяла престилка бе изпръскана тук-таме с кръв.

— Аз съм доктор Мъри — представи се той. — Бихте ли дошли с мен? Трябва да поговорим.

— Разбира се — отвърна нервно Сара.

Стана и намести дръжката на чантата си върху рамото. После забърза след доктор Мъри, който пое нанякъде още преди тя да е успяла да попита нещо. Същата бяла врата, която преди три часа бе погълнала Дънкан, сега се затвори след Сара. Доктор Мъри спря и се обърна с лице към нея. Тя се взря с тревога в очите му. Лекарят бе капнал от умора. Сара безуспешно затърси някакъв проблясък на надежда.

— Както разбрах, вие сте приятелката на господин Андрюс — каза доктор Мъри.

Дори гласът му звучеше уморено. Сара кимна.

— Обикновено разговаряме най-напред със семейството — рече доктор Мъри. — Но знам, че сте дошли с пациента и чакате. Извинявайте, че се наложи да стоите тук толкова дълго, но не успях да дойда по-рано, веднага след господин Андрюс постъпиха няколко души с рани от огнестрелно оръжие.

— Разбирам — каза Сара. — Как е Дънкан? — Бе длъжна да попита, макар да не бе сигурна дали иска да знае.

— Не особено добре — отвърна доктор Мъри. — Можете да бъдете сигурна, че екипът опита всичко. За беда е починал още преди да го докарат. Моите съболезнования.

Сара се взря в очите на доктор Мъри. Искаше да види искрица от същата мъка, която се надигаше в нея. Но единственото, което забеляза, беше умора. Привидното му равнодушие й помогна да запази самообладание.

— Каква е причината? — попита тя почти шепнешком.

— Деветдесет на сто сме сигурни, че непосредствената причина за смъртта е тежък инфаркт на миокарда, или сърдечен пристъп — обясни доктор Мъри, видимо по-спокоен със своята медицинска терминология. — Но същинската причина, изглежда, е наркотично отравяне, или свръхдоза. Още нямаме резултатите от кръвните проби. Иска се малко повече време.

— Наркотици ли? — каза невярващо Сара. — Какви наркотици?

— Кокаин — отвърна доктор Мъри. — Санитарите са донесли дори спринцовката, която е използвал.

— Никога не съм знаела, че Дънкан взема наркотици — рече Сара. — Твърдеше, че не употребява наркотици.

— Хората винаги лъжат, когато става дума за секс и за наркотици — каза доктор Мъри. — А при кокаина стига и една-единствена доза. Хората не разбират колко смъртоносен може да бъде. Мнозина посягат на него и това създава погрешно чувство за сигурност. Но както и да е, трябва на всяка цена да се свържем със семейството. Знаете ли телефонния номер?

Потресена от смъртта на Дънкан и от разкритието, че явно е вземал кокаин, Сара издекламира с вцепенена монотонност телефона на семейство Андрюс. Мисълта за наркотиците й помагаше да избегне мисълта за смъртта. Зачуди се откога ли Дънкан е започнал да взема кокаин. Всичко беше толкова трудно за разбиране. А мислеше, че го познава добре.

Ноември, 6:45 ч сутринта, понеделник

Ню Йорк

Звънецът на стария будилник неизменно изтръгваше Лори Монтгомъри от блажените дълбини на съня. Макар че притежаваше този часовник от първата си година в колежа, тя така и не успя да свикне с неговото ужасно дрънчене. То винаги я стряскаше и тя неизменно се хвърляше към проклетата чудесия, сякаш животът й зависеше от това да спре дрънченето колкото е възможно по-скоро.

И тази дъждовна ноемврийска сутрин не беше по-различно от друг път. Докато преместваше будилника върху перваза на прозореца, Лори усети лудото биене на сърцето си. Сутрешната струйка адреналин бе причината за особеното въздействие на този всекидневен епизод. Дори ако можеше пак да легне в леглото, Лори нямаше да заспи. Същото се отнасяше и за Том, нейния тъмнориж котарак с тигрови шарки, който при звъна на будилника се беше заврял в дъното на килера.

Примирила се с началото на поредния нов ден, Лори стана, напъха пръстите на краката си в пантофите от овча кожа и включи телевизора на местните сутрешни новини.

Апартаментът й беше малък, с една спалня, намираше се на Деветдесета улица, между Първо и Второ авеню в шестетажна жилищна сграда. Беше на петия етаж откъм гърба. Двата й прозореца гледаха към голите тревясали задни дворове.

Лори отиде в малката кухня и включи машинката за кафе. Предната вечер я бе заредила с пакетче кафе и с нужното количество вода. След като се погрижи за кафето, тя се запъти към банята. Влезе вътре и се погледна в огледалото.