Робин Кук - Непрогледност

— Ако трябва да умра, предпочитам да ме очистят по този начин — каза Лу.

Лори погледна детектива.

— Приятна мисъл.

Лу сви рамене.

— С професия като моята, човек си мисли за тези неща.

Лори отново извърна очи към рентгеновата снимка.

— Прав сте също и че куршумът е с малък калибър. Вероятно двадесет и втори, най-много двадесет и пети.

— Най-често използуват този калибър — поясни лейтенантът. — По-големите създават главоболия.

Лори го поведе към шеста маса, където бяха положени тленните останки на Франки. Трупът беше леко подут. Дясното око беше отекло повече от лявото.

— Изглежда по-млад от осемнадесет години — каза Лори.

— На около петнадесет — съгласи се Лу.

Лори помоли Вини да обърне тялото, за да огледат главата отзад. С едната ръка раздели мократа му сплъстена коса и оголи кръгла рана, около която кожата беше охлузена. След като направи няколко измервания и снимки, внимателно обръсна косата при раната, за да я разкрие напълно.

— Явно са стреляли отблизо — каза Лори. Тя посочи плътния пръстен барут около мястото, където бе проникнал куршумът.

— От колко близо? — попита Лу.

Лори се замисли за миг.

— Осем-десет сантиметра. Там някъде.

— Както обикновено — каза детективът.

Лори направи още някакви измервания и снимки. След това внимателно изчегърта с чист скалпел малко от барута вътре в прободните рани. Чукна лекичко острието на скалпела откъм вътрешната стена на една епруветка, за да съхрани материала за лабораторен анализ.

— Никога не се знае какво ще кажат химиците — рече тя, подавайки епруветките на Вини, за да им сложи етикети.

— Нужен ни е някакъв пробив — рече Лу. — Няма значение какъв.

Когато Вини прикачи етикетите към епруветките с пробите, Лори го накара да й помогне да обърнат Франк отново по гръб.

— Какво му има на дясното око? — попита детективът.

— Не знам — каза Лори. — На рентгеновата снимка не личи куршумът да е проникнал в очната кухина, но знае ли човек!

Клепачът беше мораво-синкав. През очната цепка се подаваше отекла конюнктива. Лори повдигна внимателно клепача.

— Уф — изпъшка Лу. — Лоша работа. На първия му ги нямаше очите, този изглежда така, сякаш някой му е премазал окото с тежкотоварен камион. Дали не е станало, когато трупът се е носел по Ийст Ривър?

Лори поклати глава.

— Станало е, преди да настъпи смъртта. Вижте кръвоизливите под лигавицата. Това означава, че сърцето още е биело. Бил е жив, когато се е случило.

Лори се наведе по-близо и внимателно огледа роговицата. По отражението на лампите върху нея заключи, че е разкъсана. Освен това беше млечнобяла. Лори се пресегна към лявото око и повдигна клепача. За разлика от дясната, лявата роговица беше бистра; изцъкленото око се бе втренчило в тавана.

— Възможно ли е да е от куршума? — попита Лу.

— Едва ли — отговори Лори. — Така роговицата може да бъде засегната само от химикал. Ще вземем проба за токсикологията. Ще я разгледам отблизо на части под микроскопа. Честно казано, за пръв път виждам такова нещо.

Продължи да оглежда трупа отвън. Спря поглед върху китките и ги посочи.

— Виждате ли охлузванията и раничките?

— Да — потвърди Лу. — Какво означава това?

— Клетото момче явно е било връзвано. Може би увреждането на окото е някакъв вид мъчение.

— Гадни типове — рече лейтенантът. — Яд ме е, че уж се прикриват зад някакъв морален кодекс, а всъщност в техния свят действа само законът на джунглата. А най̀ ме е яд, че с безчинствата си създават лошо име на всички американци от италиански произход.

Докато оглеждаше ръцете и краката на Франк, Лори попита Лу защо враждуват престъпните кланове Вакаро и Лучия.

— За територия — каза детективът. — Всичките са струпани на едно място, в Куинс и отчасти в Насау. Открай време си оспорват територията. Водят безжалостна война за надмощие в престъпния бизнес с наркотици, в отпускането на кредити, за игралните домове в укриването на крадени вещи, изнудвачеството, кражбите на коли, контрабандата… За какво ли не. Вечно се боричкат и избиват помежду си, но това не води доникъде, така че им се налага да се търпят. Друг свят!

— Нима и сега се вършат подобни престъпления? — попита Лори.

— Безусловно — отвърна Лу. — И онова, което знаем за тях, е само върхът на айсберга.

— Защо полицията не предприеме нещо?

Детективът въздъхна.

— Стараем се, но не е лесно. Трябват ни доказателства. Както вече ви обясних, те се намират трудно. Шефовете не си мърсят ръцете, а убийците са професионалисти. Дори когато разполагаме с уличаващи ги сведения, те пак трябва да минат през съда и няма никакви гаранции. Ние, американците, винаги сме се страхували от своеволието на властите и затова всъщност закриляме със законите престъпните типове.