Робин Кук - Непрогледност

— Можете да излезете по всяко време — каза му Лори.

Лу вдигна ръка.

— Нищо ми няма — рече той. — Щом вие понасяте това, защо да не го понеса и аз.

Лори тръгна към шеста маса. Лейтенантът я последва. Появи се Вини Амендола, и той с хирургическа престилка и шапка.

— Днес сме заедно, доктор Монтгомъри — каза Вини.

— Чудесно — рече Лори. — Иди да вземеш всичко, от което ще имаме нужда, и да започваме.

Вини кимна и се отправи към шкафовете с инструменти. Лори извади папките с материалите и ги сложи на място, където да ги стига, после погледна Дънкан Андрюс.

— Красив мъж — каза тя.

— Не предполагах, че лекарите мислят по този начин — рече Лу. — Смятах, че всички сте нещо като безполови.

— Не бих казала — отвърна Лори.

Бледото тяло на Дънкан бе проснато върху стоманената маса, сякаш той бе заспал. Клепачите му бяха затворени. Единственото нещо, което го загрозяваше, освен нездравата бледост, бяха изподраните му китки. Лори ги посочи.

— Тези дълбоки драскотини вероятно са резултат от така нареченото изтръпване — сетивна халюцинация, при която имаш усещането, че под или по кожата ти са полазили насекоми. Наблюдава се и при кокаинова, и при амфетаминова интоксикация.

Лу поклати глава.

— Не мога да проумея защо хората вземат наркотици — поде той. — За мен е неразбираемо.

— Правят го за удоволствие — отговори Лори. — За нещастие наркотици като кокаина засягат части от мозъка, които в процеса на еволюцията са се развили като центрове за насърчаване: те насърчават поведение, което да увековечи човешкия род. Ако искаме борбата срещу наркотиците да се увенчае с успех, трябва да признаем, че те доставят наслада, а не да го отричаме.

— Защо имам чувството, че не одобрявате особено официалната кампания срещу наркотиците „Кажете просто не“? — попита лейтенантът.

— Защото не я одобрявам. Тя е глупава — каза Лори. — Или най-малко късогледа. Според мен политиците, които са съчинили тази програма, нямат никаква представа как израстват децата в днешното общество, особено бедните градски деца. Опиатите са навсякъде, децата ги опитват и виждат, че са приятни, и затова си мислят — силните на деня ги лъжат, че те имат и отрицателен, опасен ефект.

— Някога посягали ли сте към наркотиците?

— Опитвала съм кокаин.

— Наистина ли?

— Изненадан, ли сте? — попита Лори.

— Май да, донякъде.

— Защо?

Лу сви рамене.

— Не знам. Сигурно не приличате на такава.

Лори се засмя.

— Сега той много повече прилича на такъв, отколкото аз — каза тя и посочи Андрюс. — Но се обзалагам, че когато е бил жив, също не е приличал на такъв. Да, опитвала съм дроги в колежа. Въпреки това, което се случи с брат ми, или може би тъкмо заради това.

— Какво се е случило с брат ви? — поинтересува се лейтенантът.

Лори сведе поглед към тялото на Дънкан Андрюс. Не бе смятала да намесва брат си в разговора. Забележката й се бе изплъзнала, сякаш разговаряше с някой близък човек.

— Брат ви от свръхдоза ли е починал? — продължи Лу.

Погледът на Лори се премести от трупа на Дънкан към него. Тя не умееше да лъже.

— Да — каза тя. — Но не ми се говори за това.

— Добре — рече Лу. — Не искам да се бъркам в чужди работи.

Лори се обърна отново към тялото на Дънкан. За миг си представи, че на студената маса пред нея е тялото на брат й. Изпита облекчение, когато видя Вини да се връща с ръкавици, епруветки за пробите, консерванти, етикети и набор инструменти. Гореше от желание да се заеме с аутопсията и да забрави мъчителните спомени.

— Да почваме — подкани Вини.

Той се зае да слага етикетите по епруветките, Лори разгъна ръкавиците и си ги сложи. После намести защитните очила и внимателно огледа Дънкан Андрюс. След като видя главата му, направи знак на Лу да мине от другата страна на масата. Раздели косата на Дънкан и показа на лейтенанта множество синини.

— Обзалагам се, че е имал поне един гърч — каза Лори. — Нека видим езика му.

Отвори устата на Дънкан. Езикът му беше разкъсан на няколко места.

— Точно както очаквах — рече Лори. — Да видим сега колко кокаин е поел господинът. — С малко фенерче и лекарски разширител тя огледа носната кухина на Дънкан. — Няма перфорации. Изглежда нормално. Май не е смъркал много.

Изправи се. Забеляза, че вниманието на Лу е насочено към една от съседните маси, където разрязваха горната част на череп. Погледите им се срещнаха.

— Добре ли сте? — попита Лори.

— Не бих казал — отговори лейтенантът. — Всъщност всеки ден ли правите това?