Робин Кук - Непрогледност

— Извинявайте, ако съм ви забавил — каза той, когато Лори спря, за да даде възможност на Вини да приготви епруветките за пробите.

— Не се притеснявайте — рече Лори. — Когато се заемем с Де Паскуале, ще ви обясня още някои неща, само че искам да приключа с Андрюс. Ако Калвин наистина побеснее, може да си имам неприятности.

— Разбирам — каза Лу. — Ако искате, да се махна?

— Не, няма такова нещо — отвърна Лори. — Само не се засягайте, че ще ви пренебрегна за малко.

След като огледа всички вътрешни органи, Лори взе с няколко спринцовки различни течности за токсикологична проба. Те с Вини пипаха много внимателно, така че всеки образец да попадне в епруветката със съответния етикет. После се зае да вади органите един по един. Най-много време отдели за сърцето, докато накрая бе извадено и то.

Вини отиде на мивката да измие стомаха и червата, а Лори грижливо изследва сърцето и взе множество проби за микроскопско изследване. След това взе подобни проби и от някои други органи. В това време Вини се върна. Без да чака да го подканят, се зае с главата, отделяйки скалпа. Щом огледа черепа, Лори му кимна да го среже с електрическия скалпел на две точно над ушите.

Лу продължаваше да стои настрана, когато Лори извади мозъка и го пльосна в легена, подложен от Вини. Хванала нож с дълго острие, който приличаше на касапски, тя започна да реже с него, сякаш кълцаше разфасовано месо. Двамата с Вини работеха вещо, без много приказки.

След половин час Лори изведе Лу от залата за аутопсии. Свалиха си престилките и халатите и се качиха в стола на втория етаж да си вземат кафе. Разполагаха с петнадесетина минути, докато Вини махне останките на Дънкан и „настани“ следващия „пациент“, Франк де Паскуале.

— Благодаря, но няколко дни май няма да сложа и залък в уста — рече Лу, когато тя му предложи да си вземе нещо от автоматите за закуски в стола.

Лори си наля още една чаша кафе. Двамата седнаха на пластмасова маса до микровълновата печка. В помещението имаше още петнадесетина души, погълнати от оживен разговор.

Лу видя, че някои пушат, извади кутия „Марлборо“ и кибрит и запали цигара. Но забеляза израза на Лори и я извади от устата си.

— Нали нямате нищо против? — попита той.

— Щом се налага — отвърна Лори.

— Само една — обеща лейтенантът.

— И така, Дънкан Андрюс нямаше никакви съществени патологични отклонения — поде тя. — Сигурна съм, че няма да открия нищо и при хистологичните изследвания.

— Все пак опитайте — посъветва я Лу. — В най-лошия случай ще прехвърлите всичко на Калвин. Нека той реши какво да прави. Нали е от ръководството, това е негова работа.

— Смъртният акт трябва да бъде подписан от човека, извършил аутопсията — обясни Лори. — Но все пак ще опитам.

— Направи ми впечатление начинът, по който боравехте с онзи нож в моргата… — рече лейтенантът.

— Благодаря за комплимента — каза Лори. — Струва ми се обаче, че предстои да чуя едно „но“.

— Просто съм учуден, че привлекателна жена като вас си е избрала такава професия — допълни Лу.

Лори затвори очи и изпъшка раздразнена.

— Забележката ви е доста високомерна. — Тя се взря в Лу. — За съжаление заличава комплимента ви. Може би искахте да кажете: „Какво търси едно толкова хубаво момиче на такова място?“.

— Ей, не се засягайте — каза Лу. — Изобщо не съм искал да ви обидя.

— Щом говорите за външността и за способностите ми и ги свързвате, значи се отнасяте отрицателно и към двете — рече Лори и отпи глътка кафе. Забеляза, че Лу е объркан и притеснен. — Не че ви упреквам — каза тя. — Но ми е дошло до гуша да защитавам професията, която съм си избрала. А също да слушам, че външността и полът ми нямат нищо общо с длъжността, която заемам.

— Може би е най-добре да си мълча — рече Лу.

Лори повдигна поглед към часовника на стената.

— Вече трябва да слизаме долу. Вини сто на сто е сложил Де Паскуале на масата.

Изгълта остатъка от кафето и стана. Лу загаси цигарата и забърза подире й. След пет минути двамата стояха с халатите пред екрана в моргата и разглеждаха рентгеновите снимки на Франк де Паскуале. Отзад и отстрани на главата ясно личеше очертанието на куршума, заседнал в теменната част.

— Оказахте се прав за местоположението на куршума — каза Лори. — Ето го — в основата на мозъка.

— Гангстерите не си поплюват — рече Лу.

— Така си е, пипат безпогрешно — добави Лори. — Мине ли през основата на мозъка, куршумът засяга жизненоважните центрове на дишането и сърдечната дейност.