Робин Кук - Непрогледност

— В мига, в който Поли бе облян с киселината, осветлението угасна — обясни Анджело. — После Поли се разпищя така, че всеки хукна да се крие в тъмното. Бях при витрината. Счупих я с един стол и се измъкнах ни лук ял, ни лук мирисал. Видях как и Мансо се изнизва през вратата. Франки вече се качваше в колата. Всичко се разигра светкавично, почти никой нямаше време да реагира.

— А как спипа Мансо? — поинтересува се Тони.

— Хукнах да го гоня — рече Анджело. — Мансо загуби. Колата ми беше точно пред ресторанта, пистолетът лежеше на предната седалка, за да го грабна веднага, в случай че нещо се обърка. Дадох два изстрела, докато Мансо се опитваше да се вмъкне в колата си. Така и не успя. И двата куршума попаднаха в гърба му.

— Колко души бяха замесени? — попита Тони.

Гризеше го любопитство за случката с киселината, откакто беше чул за нея, но се побоя да отвори дума.

— Според мен най-малко още двама, освен Мансо и Де Паскуале — уточни Анджело. — Искаме да говорим с Франки именно за да разберем със сигурност.

— Божичко, умът ми не го побира! — ахна Тони и поклати глава. — Не мога да си представя колко ли са обещали да платят хората на Лучия за такъв удар.

— Никой не знае със сигурност — каза Анджело. — Всъщност говори се, че сополанковците го били направили на своя глава, мислели, че ще бъдат възнаградени от хората на Лучия за смелостта си. Но както личи, тях изобщо не ги е еня.

— Ама че нагло — промърмори Тони. — Киселина в лицето. Господи!

— Добре че ме подсети — додаде Анджело. — Взе ли киселината за акумулатори?

— Да, разбира се — рече Тони. — На задната седалка е, в старата лекарска чанта на доктор Травино.

— Добре — каза Анджело. — На Поли ще му хареса. Бива си я хватката.

Тони се протегна. Около минута мълча. После прочисти гърлото си.

— Какво ще кажеш, ако сляза от колата само за миг? Искам да направя няколко лицеви опори. Раменете ми се схванаха.

Анджело изруга през зъби и каза на Тони, че да седи с него в колата е като да е заключен в стая с двегодишно дете.

— Извинявай — рече Тони с повдигнати вежди. — Свикнал съм на повече движение.

Сключи двете си ръце и направи няколко упражнения. По средата на едно от тях спря и се загледа навън през страничния прозорец.

— Мале! Тоя, дето идва насам, не е ли Франки де Паскуале? — развълнувано произнесе Тони.

Анджело се наведе напред, за да погледне край Тони.

— Наистина прилича на него.

— Най-после! — възкликна радостно Тони и затърси пипнешком пистолета си, като се пресегна към дръжката на вратата.

Усети ръката на Анджело върху своята и погледна учудено наставника си.

— Не бързай толкова — каза Анджело. — Трябва да се уверим, че е сам. Не бива да изпортваме работата. Това може да е единственият ни шанс, а Поли не желае повече неприятности.

Като настървена хрътка, която едвам се сдържа да не хукне към показалата се плячка, Тони наблюдаваше как Франки де Паскуале изчезва в претъпканата бакалия. За негова изненада Анджело подкара колата.

— Къде отиваш? — попита Тони.

— Само ще дам малко назад — обясни Анджело. — Изглежда, Франки е сам. Ще го пипнем, когато излезе.

Анджело паркира колата под ъгъл до бордюра, край автобусната спирка. Остави двигателя включен. Зачакаха.

Двадесет минути по-късно Франки излезе от магазина с пакети в двете ръце. Анджело и Тони го наблюдаваха, докато идваше право към тях.

— Има вид на хлапе — обади се Анджело.

— Такъв си е — каза Тони. — На осемнадесет години е. Беше в един клас със сестра ми, преди да се хване с бандитите и да зареже училището.

— Хайде! — рече Анджело.

Двамата с Тони светкавично слязоха от колата и се изправиха пред изненадания Франки де Паскуале. Той ги зяпна с широко отворени очи, челюстта му увисна.

— Здрасти, Франки! — каза спокойно Анджело. — Трябва да поговорим.

В отговор Франки изпусна покупките. Торбите се скъсаха, когато паднаха на мокрия тротоар, и няколко консервени кутии с доматено пюре се търкулнаха в канавката. Франки се обърна и побягна.

Тони го настигна в един миг. Сграбчи го грубо отзад и го събори на тротоара. Притисна го надолу, набързо го претърси и измъкна малък пистолет. Прибра го в джоба си и обърна стъписаното момче към себе си. Отблизо Франки изглеждаше дори по-малък от осемнадесет години. Всъщност май още не се бръснеше.

— Не ме бий! — примоли се Франки.

— Затваряй си човката! — сряза го Тони.

Хлапакът беше пълна отрепка. На Тони му стана отвратително.