Робин Кук - Непрогледност

— Излизайте всички — каза той.

Бяха паркирали под прикритието на огромен склад върху кея, врязал се стотина метра навътре в Ийст Ривър. Точно зад реката се виждаше грамадата на окъпания в светлини Манхатън. Тони слезе от колата, хванал в ръка малката черна чанта на доктор Травино, и подкани Франки също да излиза.

Анджело отключи висока врата, която водеше към вътрешността на склада, и направи знак на Франки да влиза. Момчето се поколеба на тъмния вход.

— Казах ви всичко, което знам. Какво искате от мен?

Тони блъсна Франки така, че той влетя, препъвайки се, вътре. Щракването на електрическия ключ отекна в приличния на пещера склад, когато Анджело включи шалтера, задействащ лампите с живачна пара. Отначало те едва мъждукаха, но докато вървяха към края на кея и мъкнеха дърпащия се Франки, светлината ставаше все по-ярка. Скоро беше достатъчно силна, за да освети огромните наръчи зелени банани, с които бе пълен складът.

— Моля ви — простена Франки, но Анджело и Тони не му обърнаха внимание.

Продължиха чак до края, където отключиха врата, обкована с дъски. Анджело откри електрическия ключ за единствената крушка, висяща на оголена жица. В помещението имаше старо метално бюро с липсващи чекмеджета и няколко стола, в пода зееше широка дупка. Под дупката водата на Ийст Ривър приличаше повече на нефт, вихрено понесен по посока на течението, край подпорите на кея.

— Истина ви казвам — изплака Франки. — Всичко беше работа на Мансо. Закараха ме там насила. Нищо повече не знам.

— Разбира се, Франки — рече Анджело. Обърна се към Тони и добави: — Вържи го за някой от столовете.

Тони сложи чантата на доктор Травино на бюрото и я отвори. Бръкна в нея и извади отвътре въже за простиране. След това с крива усмивка каза на Франки да седне на един от столовете с дървена облегалка. Момчето се подчини. Докато Тони го връзваше, Анджело си запали цигара.

Тони подръпна въжето, за да изпробва здравината на възлите. Доволен, се изправи и кимна на Анджело.

— Още веднъж, Франки — каза Анджело. — Кой още беше замесен в номера с киселината? Кой, освен теб и Мансо?

— Никой — проплака Франки. — Казвам ви истината.

Анджело духна подигравателно дим в лицето на Франки. Погледна към Тони и рече:

— Време е за серума на истината.

Тони извади от чантата на доктор Травино стъклено шишенце и капкомер. Подаде ги на Анджело. Анджело развинти капачката и предпазливо помириса съдържанието. Когато почувства дъха му, бързо отдръпна главата си назад.

— Уха! Бива си го.

Премига няколко пъти и изтри сълзите от ъгълчетата на очите си.

— Има ли вероятност да промениш мнението си? — попита спокойно Анджело, като се приближи до Франки.

— Истината ви казвам — упорито повтори Франки.

Анджело погледна Тони.

— Дръж му главата назад.

Тони сграбчи кичура от косата на Франки точно над челото и дръпна главата му назад.

— Кажи, Франки! — рече Анджело, наведен над обърнатото нагоре лице на момчето. — Чувал ли си някога израза „око за око, зъб за зъб“?

Едва тогава Франки разбра какво става. Но колкото и да се опитваше да стисне очи, Анджело успя да изпразни капкомера в долната част на клепача на дясното му око.

Чу се слаб съскащ звук като от вода, капнала върху горещ тиган, сетне пронизителен вик, последвал врязването на сярната киселина в нежните очни тъкани. Анджело погледна Тони и забеляза, че лицето му е изкривено от усмивка. Докъде ли ще стигне светът с това ново поколение, помисли си Анджело. Този хлапак, Тони, изпитваше наслада. За Анджело това бе не забавление, а работа. Ни повече, ни по-малко.

Анджело остави шишенцето със сярната киселина на бюрото и дръпна няколко пъти от цигарата. Когато виковете на Франки поутихнаха и преминаха в задавено хълцане, Анджело се наведе към него и спокойно го попита дали иска да промени мнението си.

— Отговори! — заповяда той, когато му се стори, че Франки не му обръща внимание.

— Истината ви казвам — успя да каже момчето.

— Да му се не види! — промърмори Анджело, докато отиваше да вземе отново киселината. — Дръж му пак главата назад — извика той през рамо на Тони.

— Чакайте! — извряка Франки. — Не ме мъчете повече. Ще ви кажа каквото искате да знаете.

Анджело върна шишенцето с киселината на бюрото и отново се приближи до Франки. Погледна сълзите, които струяха от затворените очи на хлапака, особено от онова, в което беше капнал от киселината.

— Добре, Франки — подхвана Анджело. — Кои бяха замесени?