Робин Кук - Непрогледност

— Сега, когато всичко приключи — каза Лори, — ми е чудно защо толкова дълго не можахме да се сетим какво става всъщност. На мен като на лекар ми е ясно, че законите за съдебната медицина в щата са безнадеждно остарели и че мнозина чакат ред за присаждане на роговица. Трябваше да се сетя по-рано!

— Хващам се на бас, не си се сетила, понеже замисълът е ужасен — каза той. — На кой нормален човек би му хрумнало такова нещо!

— Дано е така — усъмни се тя.

— Така е, така е — увери я той.

— Може.

— Е, аз исках да ти съобщя за Серино — рече Лу и пристъпи неловко.

— Радвам се, че го направи — каза Лори и го изгледа изпитателно.

Той избягна погледа й.

— Май трябва да се връщам в службата — съобщи Лу.

— Няма ли какво друго да ми кажеш? — попита тя.

— Амии… Дали да не вечеряме заедно? Ей така, без да говорим за работа? — Той отвърна на погледа й.

Лори се усмихна на болезнената му неловкост. Още повече че бяха работили заедно по делото на Серино и се бяха опознали. При всички други случаи Лу действаше решително и уверено.

— Можем пак да идем в Малката Италия — допълни той, видял колебанието й.

— Винаги се обаждаш в последния момент — каза тя.

Лу сви рамене.

— Така и аз си имам оправдание — в случай че ми откажеш.

— За съжаление съм заета — каза Лори.

— Разбира се — бързо рече той. — Защо ли попитах! Е, хайде! И кажи на Джордан много здраве от мен.

Той рязко се обърна и си тръгна, последните думи изрече през рамо.

У Лори се надигна старото раздразнение и докато Лу крачеше към двойната врата, тя с огромно усилие се сдържа да не кресне подире му. Не беше загубил умението си да я вбесява.

Вратата се затвори зад гърба му и тя се наведе над работата си, но се подвоуми.

— Вини — обърна се Лори, — ей сега ще се върна!

Смъкна престилката и ръкавиците и излезе от залата. Коридорът бе празен. Тя се досети, че Лу сигурно е в съблекалнята, и направо влезе в мъжкото отделение.

Завари го да изхлузва през глава горнището на защитното облекло. Той я забеляза и смъкна обратно дрехата върху мускулестия си, космат гръден кош.

— Обиден ми е намекът ти, че имам среща с Джордан Шефилд! — заяви Лори с ръце на кръста. — Много добре знаеш, че той е замесен в тази афера.

— Знам, че е замесен — отвърна Лу. — Знам и че съдът не го привлече като обвиняем. Потрудих се да науча, че и Лекарският съвет не му е наложил наказание въпреки явните улики, че е знаел какво се върши. Дори някои са на мнение, че той е обсъдил със Серино цялата работа и си е траел, защото се е увеличила клиентелата му. Но Джордан продължава необезпокояван да трупа парички, като че нищо не се е случило.

— И ти смяташ, че след всичко това аз ще се срещам с него? — недоверчиво попита тя. — Обиждаш ме!

— Ами отде да знам — добродушно рече Лу. — Ти изобщо не спомена за него.

— Мислех, че е ясно — каза Лори. — А и след толкова съвместна работа можеше да попиташ.

— Извинявай! — рече той. — Просто се страхувах, че все още се срещате. Нали ти признах, че винаги съм те ревнувал много от него.

— Той е последният, от когото трябва да ревнуваш — заяви тя. — Джордан щеше да е щастлив, ако имаше и половината от твоята честност и почтеност.

— Аз пък да имах половината от образованието му — възрази Лу. — Или пък от неговата изтънченост. Пред него винаги се чувствам човек второ качество.

— Това е само лустро — каза Лори. — Единственото нещо, което го интересува, са парите. Неприятно ми е, че и с Джордан, както и със Серино не бях прозорлива. Той ме замая с упоритостта и самоувереността си. Ти веднага го разбра що за човек е, но аз не можах, въпреки че ме предупреди.

— Вината не е твоя — рече Лу. — За разлика от мен мислиш, че хората са добри. Аз съм цинично копеле, а ти не. А и нямаш моите предразсъдъци поради произхода си.

— Трябва да се гордееш със своя произход — каза Лори. — В него се корени честността ти.

— Тъй де — отвърна той, — само че предпочитам да съм следвал в Харвард.

— Когато ти казах, че тази вечер съм заета, се надявах да предложиш да се видим утре или другата седмица. Колкото и прозаично да ти звучи, довечера ще ходя при родителите си. Ще дойдеш ли с мен?

— Ти майтапиш ли се?

— Никак даже — увери го тя, запалена от хрумването си. — Тази афера със Серино имаше благоприятен ефект върху отношенията ми с моите родители. За пръв път баща ми благоволи да признае, че съм свършила нещо, което може да се оцени положително, а и аз се чувствам пораснала. Даже спрях да им се инатя. Мисля, че тази афера ми позволи да преодолея донякъде чувството за вина за смъртта на брат си.