Робин Кук - Непрогледност

— Държа те под око — отвърна той и се обърна към Лори: — Добре ли си?

Тя поклати глава и рече през сълзи:

— Както виждаш…

Анджело тръсна един стол до Лори и излая:

— Сядай!

Лу седна, без да откъсва очи от Лори.

— Наред ли си?

— Травино — гневно каза Пол, — взе да става прекалено сложно! Да ти се не видят умните идеи! Анджело, провери дали Солдано е бил сам! И разкарайте колата му! За да сме спокойни, нека приемем, че е имал възможност да се обади, преди да го спипаме!

Анджело щракна с пръсти и неколцина гангстери, дошли заедно с Пол, моментално излязоха.

— Да се погрижа ли за ченгето? — попита Тони.

Пол махна с ръка.

— След като е дошъл дотук, значи знае повече, отколкото трябва. Следователно и той отива на пътешествие. Ще го разпитаме заедно с момичето, само че сега трябва да ги качим на „Монтегю Бей“, и то без да ги види екипажът. Предложения?

— Идеята не е лоша — одобри Серино. — Тони, действай!

При възможността да блесне лично пред Серино Тони се развихри. Извади две найлонови торби, ловко наду първата с флакона, завърза я и се зае с втората. Първата бавно отплава към тавана.

Един от гангстерите се върна и докладва, че наоколо е чисто и колата е разкарана.

Корабната сирена на „Монтегю Бей“ изсвири и те подскочиха. Всъщност от кораба ги делеше само тънката стена на склада. Пол изпсува. Тони изпусна втората торба и част от газа се разнесе из стаята. Усетил миризмата, Пол попита:

— Това вредно ли е?

— Не — отвърна Травино.

В настаналата бъркотия Лори се обърна към Лу:

— Имаш ли цигари?

Лу учудено я изгледа.

— Защо?

— Дай ми цигара! — повтори тя.

Той бръкна в джоба си и тутакси една ръка го сграбчи за китката. Гангстерът, докладвал за колата му, го изгледа свирепо и му издърпа ръката. Видял, че Лу държи пакет цигари и кибрит, се успокои и се махна. С недоумение Лу подаде цигарите на Лори, която прошепна:

— Сам ли си?

— За съжаление — отвърна тихо той и се усмихна на гангстера, който не сваляше очи от него.

— Запали една цигара — каза Лори.

— Благодаря, в момента не ми се пуши.

— Запали, ти казвам!

Лу я погледна объркано.

— Добре де, щом искаш.

Лори извади една цигара и я пъхна в устата му, след това взе кибрита и хвърли поглед към гангстера, който ги наблюдаваше. Изражението му беше същото. Тя драсна клечката. Лу се наведе с цигарата в уста, но Лори не му поднесе огъня, а запали останалите клечки. В момента, в който те избухнаха в пламък, хвърли кибрита към Тони и торбите му и изблъска учудения Лу от стола. Двамата се проснаха на пода.

Последвалият взрив бе страхотен, особено пред Тони и при тавана. Ударната вълна изби всички стъкла, лампите и вратата, но настолната лампа по чудо оцеля. Огненото кълбо погълна Тони, Анджело бе отхвърлен към стената. С пробити тъпанчета, засегнати дробове и опърлена до кожа коса той се свлече по стената и седна. Всички останали бяха повалени на пода, обгорени и оглушени. Някои с пъшкане се мъчеха да се изправят на четири крака.

Лори и Лу се отърваха сравнително леко на пода, тъй като се намираха под изтеклия етилен, макар че и те получиха повърхностни изгаряния и болки в ушите. Лори отвори очи и отпусна хватката си около кръста на Лу.

— Добре ли си? — попита тя. Ушите й пищяха.

— Какво, по дяволите, стана?

— Да изчезваме! — каза Лори, скочи на крака и го дръпна за ръката. — После ще ти обяснявам.

Двамата запрескачаха натъркаляните по пода тела. Зад избитата врата под краката им заскърца стъкло. По коридора между бананите подскачаше лъчът на джобно фенерче. Някой тичаше насам.

Лу дръпна Лори за ръката и я поведе по пътя, откъдето бе дошъл. Прикриха се зад бананите. Стъпките се приближиха и един от гангстерите на Серино спря пред канцеларията, зяпнал от учудване, после се хвърли да помага на шефа си. Пол стенеше на пода пред бюрото и се държеше за главата.

— Хайде! — прошепна Лу и поведе Лори към входа на склада.

Вървяха бавно и предпазливо — и заради тъмнината, и от опасение да няма някой от хората на Серино. Трябваха им десетина минути, за да стигнат смътно очертаната врата и черния силует на линейката, която си стоеше на мястото.

— Моята кола сигурно я няма — прошепна Лу. — Да видим линейката.

Той предпазливо отвори страничната врата и опипа около волана. Ключовете издрънчаха под пръстите му.

— Слава богу! Качвай се!

Лори се покатери от другата страна. Лу вече седеше зад волана.

— Щом потеглим, трябва да се измъкваме много бързо — прошепна той. — Страх ме е, че няма да се откъснем веднага и ще има стрелба. Какво ще кажеш да минеш отзад и да легнеш на пода?