Робин Кук - Непрогледност

— Хайде, карай! — отвърна Лори.

— Моля те, недей да спориш.

— Ти спориш! — отсече тя. — Тръгвай!

— Никой няма да тръгва! — заяви някой в тъмното.

Стреснати, двамата се огледаха. Около линейката стояха няколко безлики фигури с меки шапки. Отляво на Лу блесна силен фенер и лъчът премина по лицата им. Двамата примигаха.

— Слизайте! — заповяда същият глас. — И двамата!

Сломени, те слязоха от линейката. Силната светлина им пречеше да разгледат хората зад фенера. Изглежда, бяха трима.

— Обратно в канцеларията! — изкомандва гласът.

Помръкнали, Лори и Лу се затътриха обратно. Никой от двамата не продума. Не им се мислеше за яростта на Серино.

В канцеларията цареше хаос. Все още бе силно задимено. Някой бе помогнал на Серино да седне зад бюрото, но Анджело си седеше до стената. Изглеждаше замаян и от ъгълчетата на устата му пълзеше тънка струйка кръв. Бяха включили друга лампа, което позволяваше да се видят пораженията. Лори се изненада от размера на овъгляването. Старият лекарствен справочник не се шегуваше — щом пишеше, че етиленът е лесно възпламеним, значи наистина бе лесно възпламеним. Двамата с Лу бяха имали късмет да се отърват толкова леко.

Накараха ги да седнат на същите столове. Лори мярна овъглените останки на Тони и с гримаса извърна очи.

— Боли ме окото! — проплака Серино.

Лори притвори очи и се опита да не мисли какво я чака, задето е подпалила етилена.

— Помогнете ми! — извика Серино.

Лори отвори очи. Нещо не беше наред. Никой не мърдаше. Тримата, които ги докараха в канцеларията, не обръщаха внимание на Серино. Нито пък на другите.

— Какво става? — прошепна тя.

— Не знам — отвърна Лу. — Има нещо гнило.

Тя погледна към тримата. Изглеждаха безгрижни — един си чоплеше ноктите, друг си оправяше вратовръзката. И пръста не си бяха мръднали да помогнат на някого. Лори погледна на другата страна и видя гангстера, който бе дотичал в канцеларията след тяхното бягство. Той седеше на стол, бе подпрял главата си с ръце и гледаше в пода.

Отвън се чуха приближаващи се стъпки. По звука можеше да се съди, че единият от крачещите има налчета на токовете. Няколко фенера се движеха към тях. След минута пред изкъртената врата спря твърде елегантен мургав красавец, облечен в черен официален костюм на тънко райе и в кашмирено палто. Косата му бе зализана назад. Той се огледа и рече презрително:

— Божичко! Серино, как можа да я оплескаш така?

Лори го погледна.

Серино мълчеше и не помръдваше.

— Не мога да повярвам — каза Лу.

Лори се извъртя и видя удивлението върху лицето му.

— Какво става? — попита тя.

— Нали ти казах, че нещо не е наред.

— И какво?

— Това е Вини Доминик — обясни Лу.

— Кой е Вини Доминик?

Щом видя какво е останало от Тони, Вини поклати глава и се приближи.

— А, господин Солдано! Какво чудесно съвпадение, че сте тук! — С тези думи Вини извади радиотелефона от джоба си и го подаде на Лу. — Предполагам, желаете да се обадите на колегите си и да ги помолите да бъдат така добри да прескочат дотук. Убеден съм, че районният прокурор ще иска да поговори надълго и нашироко с Пол Серино.

Тримата мъже, които до пристигането на Вини Доминик се мотаеха, сега делово обикаляха стаята и събираха пищовите. Един от тях, взел револвера на Лу от Анджело, го донесе на Вини. Вини го подаде на лейтенанта.

Лу с недоверие гледаше радиотелефона в едната си ръка и револвера в другата.

— Не се притеснявай, Лу! Обади се! — подкрепи го Вини. — За съжаление имам други ангажименти и няма да дочакам идването на юнаците със сини униформи. Пък съм си срамежливичък и ще се смущавам от потоците благодарност, с които ще ме обсипят властите за гражданската ми доблест. Виждам, че си наясно какви ги е вършил господин Серино, затова няма да се разпростирам. Все пак, ако имаш нужда от някои уточнения, винаги можеш да ми се обадиш. Сигурен съм, знаеш как да ме намериш.

Вини се насочи към вратата и махна на хората си да го последват.

— Извикайте линейка за Анджело — обърна се той към Лу мимоходом. — Не ми хваща окото. А за това кучешко лайно — Вини погледна Тони — е достатъчна и катафалката, дето е отвън.

Лу подаде револвера на Лори и набра полицията, представи се и издиктува адреса. След това си прибра револвера.

— Кой е тоя тип Вини? — попита Лори.

— Главният съперник на Серино — обясни Лу. — Разбрал е какво е намислил Серино и го натопи, както сама видя, доста ефикасно. На всичкото отгоре ни използва за свидетели. — Чудесен начин да се отърве от конкуренцията.