Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Знам, че ме обичаше. Но и сега не е прекалено късно. Двойките минават през трудности. Знам, че е необходимо време, за да заздравеят раните, но хората успяват да останат заедно и след изневяра.

Софи внимателно издърпа ръката си от неговата.

— Ами убийството? — попита тя.

— Софи, кълна се…

Софи вдигна ръка, същата, която току-що бе издърпала.

— Моля те да не се кълнеш повече. Защо ме проследи предната нощ на игрището за голф?

— Аз…

— Искам истината — припомни му Софи.

— Добре.

— Добре?

— Права си. Аз бях.

— Но защо?

— Моментно хрумване. Видях те да се разхождаш и си помислих, че бих могъл да те сплаша малко.

— Какво правеше на игрището за голф?

Дийн не отговори веднага.

— О, разбирам. Имал си среща с Присила, така ли?

Той кимна.

— Но защо си искал да ме сплашиш?

— Помислих си, че след това ще спреш да се занимаваш с този случай. Страхувах се, че може да откриеш нещо.

— Нещо?

— За изневярата ми. Само за това. Защото знаех колко зле ще изглежда и може така да обърка нещата, че Алекс да не бъде осъден.

— Значи си се тревожил само за тържеството на справедливостта, така ли? А не че може някои други истини да излязат наяве?

— Да.

— Какво облекчение — въздъхна престорено Софи. — Значи нямаш нищо против да отида в полицията с това? — И тя бутна плика, който все още лежеше отворен на масата пред него.

Дийн сведе поглед, затвори плика и постави ръцете си отгоре, сякаш искаше така да запази съдържанието му.

— Софи, животът ни ще бъде съсипан, ако отидеш в полицията. Няма причина да го правиш. Миличка, моля те, помисли си пак. Кълна се… — Но се спря, когато видя изражението й. — Ще изкупя вината си. Само ми обещай, че няма да ходиш в полицията.

— Не мога — поклати глава Софи.

— Моля те. Заради мен. Заради нас.

— Казах ти, че не мога да ти обещая такова нещо.

— Искаш да кажеш, че не искаш.

— Не, искам да кажа, че не мога — уточни Софи.

— И защо?

Тя го погледна в очите и каза:

— Защото вече бях там.

Софи и Дийн

Пред очите на Софи веселият, любящ и разумен Дийн изчезна и бе заменен от друг човек. Лицето му се изкриви от гняв.

— Ти… ти… — Не можеше да състави и едно изречение. — Тъпа кучка — успя да изстреля накрая.

Софи понечи да стане, но Дийн се наведе през масата и сграбчи отново ръката й, ала този път за китката. Заболя я.

— О, Дийн, пусни ме — извика тя и се опита да се измъкне.

— Толкова си тъпа! — Дийн буквално плюеше думите към нея, сякаш бяха куршуми.

Софи извиваше ръката си и продължаваше да се мъчи да се освободи.

— Причиняваш ми болка — проплака тя.

— Много добре — изръмжа Дийн.

Тя се измъкна от хватката му и започна да разтрива китката си. Изведнъж гневът се събуди и у нея.

— И като съм толкова тъпа, как ти разгадах игричките?

Дийн се изсмя.

— О, боже…

— Какво?

— Нищо не си разгадала.

— Не съм ли? Тогава е твърде странно, че така се гневиш, задето съм съобщила в полицията. Защо си толкова ядосан, щом нямаш какво да криеш?

— Казах ти вече. Така пускаш към Алекс Стоу спасително въже, по което да избяга от затвора. Истински подарък. Но може би си знаела какво правиш. Може точно това да си искала.

— А на теб защо ти пука?

— Защото я обичах — избухна Дийн. — Тя е единствената, която ме е разбирала напълно. И двамата сме тръгнали от нищото. Искахме едни и същи неща. Сякаш бяхме един и същи човек. Знаеш ли какво е да срещнеш човек, който те познава? Не. Разбира се, че не. Откъде би могла. Това, което пламна между нас, се случва веднъж в живота. Аз я обичах, мамка му! И исках онзи задник да изгние в затвора заради това, което направи с нея.

На Софи й стана ясно, че това е друг човек. Маската му бе свалена. Преди не я забелязваше, защото никога не го бе виждала без нея.

— Най-накрая казваш истината — отрони тя едвам чуто.

— Да. Най-накрая истината.

— Значи наистина си я обичал.

— Повече от всичко на света… означаваше за мен повече от всичко на света. — Дори не се наложи да се насили, за да го произнесе, просто… го каза. Сякаш Софи бе изчезнала и пред очите му беше само образът на Джулия.

— А аз? — попита Софи.

Дийн отново се фокусира върху нея.

— Ти ли? Какво за теб?

— Аз какво бях за теб?

Погледна я с празен безизразен поглед.

— Нищо — отвърна.

— Нищо? Съвсем нищо?

Той сви рамене.

— И защо тогава се ожени за мен? По онова време нямах пари. Дори нямах издръжка. Баща ми беше голяма клечка, но аз нямаше да получа нищо, докато… О! Сега разбирам. Точно така. Вече си спомням — срещнахме се точно след като поставиха диагнозата на баща ми.