Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Пусна обецата на масата и я бутна с палеца си.

Дийн заби поглед в диаманта и процеди:

— Нали не мислиш сериозно да губиш времето на полицаите с това?

— Не — каза тя, взе обецата от масата и я върна в джоба си. — Няма да им губя времето с това.

След като обецата изчезна, сякаш магията бе развалена. Дийн се отпусна на стола си.

— Слава богу. Започвах да си мисля, че наистина откачаш.

— Както и да е — продължи Софи, сякаш не го чу. — Това няма да има тежест в съда, защото не мога да докажа, че съм я намерила в нашия апартамент. Защитата може да заяви, че съм взела обецата от Алекс, а сега твърдя, че съм я открила у дома, още повече че не съм казала и не съм я показала на никого.

— Това е лудост — въздъхна Дийн. — Нямам нужда от защита.

Софи продължи, без да губи инерция.

— Няма нужда да доказвам, че двете обеци са от един и същ чифт, за да те улича в изневяра. Защото имам това. — Софи се отблъсна със стола си назад, стана, отиде до чекмеджето до телефона и извади един кафяв плик. Върна се с него и го остави на масата пред Дийн.

— Какво?… — Дийн наведе поглед към плика, после го вдигна към Софи, но тя се обърна и отиде да си налее вино. Чу го как пое рязко дъх при отварянето на плика. Когато се обърна пак към него, той ровеше трескаво в купчина листове.

— Влизала си в служебния ми имейл днес от офиса? — изуми се той. — Как успя?

Тя обиколи масата и седна срещу него.

— Използваш една и съща парола за всичко — обясни му. — С нея влизахме на страницата си на сайта на банката, в сметката си за мобилния телефон, дори я ползвахме като код за алармата на къщата.

— Не мога да повярвам, че си го направила. — Гласът му кипеше от гняв.

— Сигурен ли си, че това е позата, която трябва да заемеш, Дийн? — попита иронично Софи. — Смяташ да се правиш на гневен, задето съм ти влязла в пощата?

Той въздъхна дълбоко и каза извинително:

— Права си. Съжалявам. Съжалявам.

— Значи вече признаваш, че сте имали връзка?

— Да — потвърди той. — Да, имахме… нещо помежду си.

— Имахте ли все още нещо помежду си, когато започна флирта с Присила?

Дийн сведе поглед към купчината листове. Не бе успял да прегледа всичко — и очевидно не помнеше какво е писал в мейлите и какво не е.

— Ще трябва да си откровен с мен — настоя Софи.

— И двете не означаваха нищо за мен. Бяха просто случайни забежки. Извърших нещо ужасно, знам. Но тогава ми изглеждаше безобидно. Може би защото никога не съм забравял колко много означаваш за мен. Знаех, че никоя жена не може да повлияе на това.

— В такъв случай значи си излъгал Джулия, когато си й писал, че ще ме напуснеш заради нея?

— Да, излъгах я. Никога няма да те напусна. Знаеш го. Бих направил всичко, за да те задържа.

— Всичко ли?

— Всичко — закле се Дийн.

— Дори да убиеш Джулия?

— Боже, не! — Дийн трепна, сякаш някой бе вдигнал ръка, за да го удари.

— Значи не си я убил, защото се е разстроила от флирта ти с Присила и е заплашила да ми разкаже всичко?

— Не, не беше така. Софи, чуй ме. Не съм убил Джулия. Кълна се.

— Както се закле, че не си имал връзка с нея ли? И както се закле, че ще ми бъдеш винаги верен? Така ли се кълнеш?

— Не, не така — каза безпомощно Дийн.

— Не мисля. Затова ли не искаше да говоря с Алекс? Защото си се страхувал, че ще разбера? Между другото, как успя да се изплъзнеш на частния детектив, когото той нае?

Дийн не отговори.

— Дийн — подкани го тя. — Искам истината.

— Подкупихме го — смотолеви Дийн.

— И сигурно още му плащаш?

Дийн кимна.

— Нима си смятал да му плащаш до края на живота си? Защото, доколкото разбирам, докато те държи в ръцете си, трябва да продължиш да му плащаш.

— Знаех, че няма да е завинаги, само докато скъсам с Джулия.

— А после?

— После щях да ти разкажа всичко.

— И си мислел, че ще ти простя?

Той се поколеба, но после си призна.

— Да. Мислех, че ще ми простиш. Това между нас е много силно. Бях сигурен, че една глупава връзка не може да го промени. Мислех си, че ме обичаш силно.

— И си бил прав — кимна Софи. — Наистина те обичах много силно. И вероятно щях да ти простя. Но не стана така, нали? Виж как трябваше да науча.

— Защото си давах сметка колко зле ще изглежда. Боях се, че няма да ми повярваш… няма да повярваш колко много те обичам — поде умолително той и отново се пресегна през масата. Този път не изчака тя да сложи ръка в неговата, а направо я стисна здраво за дланта. Ала Софи не отвърна на жеста му.

— Толкова много те обичах — прошепна тя.