Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— И той се оправи като по чудо — вметна горчиво Дийн.

— И точно тогава започнахме да се караме непрекъснато — спомни си Софи. — Защото ти не знаеше колко дълго още ще трябва да чакаш. И през цялото време си планирал да… да… — Осъзна, че не може да го произнесе. — Значи всичко е било лъжа. Ти си ме лъгал през цялото време.

— И ти нямаше ни най-малка представа. Кажи ми сега кой е по-добър детектив?

Софи впи поглед в пода.

— А преместването тук?

— Заради законите за развод на щат Кънектикът. Планирахме го заедно с Джулия. Допусках, че можеш да ми откажеш развод. А в този щат може да се разведем и без някой да е виновен, така че не можеше да ме спреш. Разпоредбите им при разделянето на собствеността са много по-щедри, когато става въпрос за наследство. — Деловият тон, с който го каза, още повече влоши нещата.

— И затова настояваше да останем?

— Точно така. Получаваш жителство след една година.

— Сигурно ти доставя по-голямо удоволствие да ме нараниш, отколкото да вземеш парите — отбеляза тя. — След като си признаваш всичко.

Дийн се усмихна. Беше от онези усмивки, които се появяват на лицето на човек, който предвкусва победата си. И по-голямата част от удоволствието идваше не от самата победа, а от загубата на другия.

— И защо така реши? — попита той.

— Защото… Сега вече няма да получиш нищо.

— О, така ли мислиш? И как го разбра?

— След като си призна всичко…

— Не можеш нищо да докажеш.

— Няма да се развеждаме по законите на щат Кънектикът, така че наследството…

— Вярно е. Но всичко, което сме купили с парите от наследството, е собственост, придобита по време на брака — изтъкна той. — Така че къщата и антиките, виното и произведенията на изкуството…

— Ето защо толкова настояваше да разпродадем вещите на баща ми. И всичките тези глупости, които ми наговори, че обичаш английски антики, са били пълна лъжа, нали?

— Най-накрая започваш да стопляш.

— Най-накрая — повтори Софи.

— Свършихме ли? — попита Дийн.

— Мисля, че да — отвърна тихо Софи.

— Тогава се качвам горе.

Блъсна стола си назад, взе чашата си с вино, но после размисли и грабна и бутилката, обърна се и излезе от стаята.

Щом чу стъпките му нагоре по стълбите, Софи отиде до шкафа и си извади палтото. След това се измъкна през задния двор, заобиколи къщата, излезе отпред и извървя няколкото метра по улицата до мястото, където бе паркиран тъмносин седан. Отвори вратата и се качи отзад.

Детектив Акерман и детектив Питърс седяха на предните седалки.

— Здравейте — поздрави тя. — Всичко наред ли е?

— Свършихте страхотна работа — похвали я Питърс.

— Значи чухте всичко?

— Да, и го записахме — потвърди Акерман.

— Тогава знаете, че не успях да го накарам да направи самопризнания — каза Софи.

— Не сме го и очаквали от вас — успокои я Акерман.

— Справихте се страхотно — подчерта Питърс. — Никой не е очаквал самопризнание. Накарахте го да си признае за връзката и че ви е проследил на игрището за голф. Тези две признания са много важни.

— Но и имейлите доказват изневярата — изтъкна Софи. — И вероятно стъпките край трупа и тази от игрището щяха да съвпаднат, нали?

— Ще се учудите какви чудеса правят адвокатите, когато се хванат за разумното съмнение. Така успяват да разтеглят това понятие, че ако съдебните заседатели не са сто процента убедени, не могат да произнесат осъдителна присъда. Затова имаме нужда от всичко, което можем да докопаме, защото делото ще се основава на косвени доказателства, а в този вид процеси винаги има място за шикалкавене. В тях всички улики са добре дошли, но решението на съдебните заседатели в крайна сметка се определя от отношението им към обвиняемия. В тази връзка това, което тази вечер получихме, може да обърне нещата. След като съдебните заседатели чуят записа, няма да повярват и на една дума на съпруга ви. Колко пъти си смени версията?

— А съдебните заседатели наистина ли ще слушат записа? — попита Софи.

— Ако му бъде повдигнато обвинение — със сигурност. Не виждам на какво основание адвокатът му може да го извади от доказателствата. Подсигурили сме процедурно всичко.

— Това е добре — кимна Софи.

— Добре ли сте? — погледна я изпитателно Питърс.

— Да. Добре съм — отвърна тихо Софи.

— Направихте нещо много трудно — каза Акерман. — Не ви е било лесно да решите дали да ни се обадите, а след това и да се съгласите да ви сложим микрофон.

— Не е първият микрофон в тази кухня — отбеляза Софи и леко се усмихна.