Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Тя обаче остави ръката му да увисне във въздуха.

— Дийн — каза с равен глас. — Знам всичко.

Той бавно прибра ръката си. Вътрешната борба се изписа на лицето му, опитваше се да реши дали да продължи да се преструва. Но само още един поглед към Софи му бе достатъчен, за да разбере отговора на този въпрос.

— Ами ако ти кажа, че всичко е една огромна грешка? — започна той тихичко. — Да, права си, има нещо такова, но едва ли мога да го нарека връзка. Почти нищо друго не сме правили, освен да се целуваме. И истината е, че не ми пука за нея.

Софи бе свела поглед към виното си и въртеше столчето на чашата между пръстите.

— Тогава защо?

— Не знам. Просто… се случи. Признавам, че флиртувах с нея. После тя го взе на сериозно и аз не успях да измисля как да се измъкна. Затова продължих.

Софи вдигна очи, обзета от внезапен гняв.

— Глупости! Можел си да спреш във всеки един момент. Но не си, защото тя е щяла да вдигне шум и ти си се страхувал, че това ще разруши прекрасния ти животец, който искаш да водиш тук.

— Исках да дойдем в Гринич заради нас двамата. Да започнем отначало. Да имаме деца.

— И кога щеше да стане това?

— Не знам. Малко е трудно да се появят деца, когато ти не искаш да се любиш с мен — отбеляза Дийн.

— И очакваш да го правя, докато си имаш любовница?

— Казах ти, че нищо не се е случило между нас. А като се замисля, се сещам, че ти спря да спиш с мен преди всичко това да започне. Така че не можеш да се оправдаваш, че страниш от мен, защото имам връзка с Присила.

— Моля?

Софи въздъхна.

— Ще продължаваш ли да се правиш, че не знаеш за какво ти говоря?

Той се наведе напред и постави разтворените си длани върху масата, за да подсили ефекта от думите си — или за да запази равновесие.

— Но аз наистина не знам за какво говориш — заяви.

— Говоря за любовницата ти преди Присила.

— Кълна се, че преди Присила не съм имал връзка с никоя друга.

Тя го погледна настойчиво в очите, докато той отмести поглед.

— Дийн, мислех, че си решил да си честен с мен. Мислех, че най-накрая ще ми кажеш истината.

— Истината ти казвам. Ти си просто несигурна параноичка — обвини я Дийн, който реши да смени тактиката и да мине в настъпление. — Винаги си била такава.

— Може би си прав — призна тя. — Но може би имам основателни причини за това.

— Всички винаги се възползват от горката Софи — баща ти, мащехите ти, сега и аз. Така ли е? Струва ми се, че прекалено много си се вживяла в ролята на жертва.

— Прав си. Аз наистина съм жертва — каза Софи.

— И чия е вината?

— Моя е вината, че ме превръщат в жертва. Но не казвай, че съм виновна и задето ме мамиш.

Той се облегна назад и вдигна очи нагоре, сякаш се молеше да му стигне търпението. След това заговори отново, този път бавно като на дете.

— Софи, не съм те мамил, това с Присила е нищо. И свърши. В момента нямаме връзка. Това е всичко. Не е имало други.

Софи бръкна в джоба си и после протегна ръка. В дланта й имаше диамантена обеца.

Дийн се намръщи.

— Какво е това?

— Намерих я, когато се изнасяйте от стария апартамент в града — обясни Софи. — На мен дори не са ми пробити ушите.

— Е, и? Това ли ти е доказателството, че ти изневерявам? Виж колко е голяма, сигурно е с цирконий. Може би е на чистачката.

— Хм. А как ще обясниш факта, че Джулия Стоу е притежавала абсолютно същата диамантена обеца?

Той отговори прекалено бързо.

— Може да има много обяснения. Кой ли няма диамантени обеци. Не е чак толкова невероятно, че Джулия си е загубила едната обеца, а някой друг е загубил своята в нашия апартамент.

— Те са от един и същ чифт. И двете имат диаманти от 34 карата, монтирани в платина, и се продават в „Тифани“.

— Това не означава, че са от един чифт — възрази Дийн. — Колко ли такива чифта продават всяка година? Сигурно хиляди.

— Много си добър с „Бръснача на Окам“. Винаги го прилагаш върху моите теории. Но ми се струва, че в тази ситуация най-очевидното обяснение е Джулия да е загубила обецата си в нашия апартамент. В спалнята ни.

— Но това е било преди да се преместим тук — отбеляза Дийн. — Защо да е очевидно?

— Били сте любовници. Тя се е преместила тук и ти си я последвал. Много просто.

— Това не е очевиден факт, а параноя. Това е най-голямата конспирация, която някога си измисляла.

— Сигурна съм, че полицаите могат да изследват обеците в лабораторията си. Могат да сравнят следите от кожа по тях и да определят дали са били носени от един и същ човек.