Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Вярно, агентката по недвижими имоти.

— Сега разбирам защо толкова много искаше тази къща. И кой приятел му е препоръчал агентката. Вероятно след като сте чули всичко, вече нямате много високо мнение за мен.

— Напротив, нямаме високо мнение за съпруга ви — поправи я Акерман.

— Трябва да погледнете на нещата от хубавата им страна — добави Питърс.

Софи и Акерман се обърнаха едновременно към Питърс и го погледнаха сякаш беше откачил.

— Коя е хубавата страна? — изуми се Софи.

— След този разговор, дори да се окаже, че не е виновен, няма да се чудите дали сте постъпили правилно.

Софи и Алекс

Софи слезе от колата на детективите, но не се върна у дома. Тръгна надолу по улицата и звънна на друг звънец. След миг чу стъпки, Алекс й отвори и я дръпна вътре с въпроса:

— Добре ли си? Нещо да не се обърка?

— Зависи какво имаш предвид под „обърка“ — отвърна Софи. — Не мога да остана дълго. Не съм казала на Дийн къде отивам. Не че му пука.

— Значи все пак го направи?

Тя кимна.

— Нека ти сипя нещо за пиене…

Този следобед, след като се върна от града, Софи не отиде право в полицейския участък с находките си, а се отби първо при Алекс.

Сега седеше с питието, което той й даде, и му разказваше какво се бе случило, след като си тръгна от тях. Описа му как е отишла в участъка, говорила е с детективите, решила да запише разговора с Дийн, как си е сложила микрофон и накрая — за самия разговор.

Алекс я слушаше, но съвсем не в мълчание. В някои моменти не можеше да сдържи възклицанията си.

— И сега какво? — попита я той, когато разказът свърши.

— Детективите ще дойдат утре рано, преди Дийн да тръгне за работа, и ще го помолят да отиде с тях в участъка. Сутринта ще знаят и дали отпечатъците от обувки съвпадат и ако е така, ще получат заповед за обиск, за да сравнят пробите от влакна и косми.

— Същата процедура, през която преминах и аз.

— Хм.

Помълчаха известно време.

— Виж какво — каза Алекс. — Искам да ти благодаря.

Софи махна с ръка, но той не й обърна внимание.

— Не, сериозно. Това, което направи… Наистина не знам какво да кажа.

— Няма нужда да казваш нищо. Не го направих заради теб.

— Не? Искаш да повярвам в глупостите, които си пробутала на детективите? Че си го направила, защото си сметнала, че така е правилно?

— Не, пък не очаквам и те да повярват. Но и няма да си призная направо, че ми бе писнало и че исках да си върна на това лъжливо копеле, което ми изневерява.

— Значи си го направила от гняв?

— Разбира се, че гневът ме бе завладял.

— И аз нямам нищо общо?

Софи не отговори.

— Абсолютно нищо?

Софи извърна очи от него и произнесе с равен глас:

— Виж, вероятно не трябва да се виждаме известно време.

— Защо?

— Защото ще разследват съпруга ми във връзка с убийството на твоята жена. Това е достатъчно голяма неприятност, за да си навличаме и нови, като предизвикваме хората да говорят за нас и дали не съм го предала заради теб. Искаш ли да пишат такива неща във вестниците? И смяташ ли, че ще помогне?

— Имаш право — съгласи се Алекс. — Може би наистина не трябва да се виждаме известно време.

— Трябва да се връщам — каза тя и понечи да стане, но Алекс я хвана за китката. Дийн я бе сграбчил по същия начин, но това беше съвсем различно докосване.

— Недей още.

— Не?

Той поклати глава.

— Още не.

— Има ли още нещо, за което трябва да поговорим?

— Не.

— Тогава защо?

— Няма причина — отвърна той. Наведе се и я целуна отстрани до устата. След това целуна долната й устна. Тя само стоеше като вцепенена. Той се отдръпна и я погледна, сякаш за да прецени реакцията й.

— Отдавна не съм целувала друг, освен съпруга си — прошепна Софи.

— А аз пък отдавна не съм целувал никого — отвърна Алекс.

— Трябва да вървя — каза Софи, но не помръдна.

— Искам да останеш — настоя той.

И тя остана.

Алекс

Следващия следобед Алекс влезе в кантората на адвокатката си. Отпусна се на един стол срещу бюрото и както обикновено, понечи да си качи краката, но тя го спря:

— Хей, свали ги от там.

— Сигурен съм, че и преди сме го обсъждали — намръщи се Алекс. — Вече съм получил разрешение.

— Отхвърля се.

— Отхвърля се? — повтори Алекс, като се правеше на ядосан.

— Точно така. Ако искаш да си качваш краката на моята имитация на антикварна мебел, ще трябва да те заподозрат в ново убийство.

— Не ти ли стига да съм заподозрян в едно?