Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Трябва да се обадя в полицията — каза той и понечи да се извърне.

— Но Алекс, не трябва ли… ъъъ… да я свалим? — предложи Присила, като направи крачка към тялото.

— Стой далеч от нея — каза той дрезгаво.

Присила се спря.

— Не можем просто да я оставим така — протестира тя с леко фалцетен треперлив глас.

— Знам, че гледката е ужасна — обади се успокоително Софи, като сложи ръка на рамото на Присила. — Но мисля, че той е прав. Не трябва да пипаме нищо, преди да пристигне полицията.

— Да, точно това имах предвид — потвърди Алекс и погледна с благодарност Софи. — Имате ли нещо против да останете тук няколко минути, докато вляза да се обадя на полицията и да се облека? Няма да се бавя.

— Разбира се.

Щом чуха пътната врата да се отваря и затваря, Присила се обърна към Софи.

— Това е ужасно. Защо според теб го е направила?

— Ами — поколеба се Софи доста дълго, преди да продължи. — Всъщност не мисля, че го е направила сама.

Детектив Питърс

— Ама че странна работа — каза детектив Питърс, докато се отпускаше на стола си в участъка. Голямата стая беше почти празна, но подредените в редица бюра бяха затрупани с документи, чаши за кафе и самозалепващи се листчета. На човек му се струваше, че всички изведнъж са станали и излезли.

Беше вечер и повечето колеги си бяха тръгнали. Детектив Питърс току-що се бе върнал от местопрестъплението. Стоя там цял ден заедно с екипа си, извърши всички процедури. Започнаха със заснемане на видео на „влизането“, след това направиха стотици снимки, за да документират как заварват мястото. После дойдоха криминалистите, които методично претърсиха земята сантиметър по сантиметър, оставиха пространството покрай тялото за най-накрая. Патоанатомът прегледа трупа и всички се прехвърлиха вътре. Съпругът оказваше съдействие и ги остави да претърсят и къщата. На финала опаковаха и сложиха етикети на всичко по-интересно — въжето, металния сгъваем стол, отпечатъци от пръсти и от двата предмета, отпечатъци от стъпки около местопрестъплението. И всичко това трябваше да бъде надлежно документирано. Отне цял ден.

— И какво му е толкова странното? — Полицай Хамил приседна на ъгъла на бюрото на Питърс. Хамил беше нощна смяна и бе пропуснал цялата лудница. — Не може да е по-странно от случая миналия месец, когато съпругът се ядосал на жена си, убил котката й и я сготвил за вечеря.

Питърс си сортираше записките, но се спря.

— Откраднал е идеята от Шекспир, да знаеш. Но при Шекспир става въпрос за деца. И мисля, че преди той да го опише, същата история я има в някакъв старогръцки мит.

— Значи е имитатор? — предположи Хамил.

Питърс изсумтя.

— Ще ме довършиш, момче.

— Стига де, шегата си я бива — каза Хамил. — Както и да е, на мен ми се стори много хитро от негова страна. Травмирал е бедната женица. Май е стигнала до нервен срив. А той се отърва само с назидание.

— Добре де, имаш право. Това беше най-странният случай. Но за днешния като казвам странен, имам предвид зловещ. В смисъл, че нещо не ми се връзва.

— Как така?

Питърс въздъхна само като си спомни.

— Значи — викат ни. Намираме труп, по всичко личи, че е самоубийство. Една жена се обесила. Но го е направила в предния двор. По принцип хората не се бесят на публични места, а в мазето или на тавана. Не отпред на двора. И когато пристигаме на престъплението — какво намираме? Тя още си виси там, поклаща се на вятъра пред очите на всички съседи, които се бяха насъбрали на улицата. В известен смисъл това беше много добре за нас. Местопрестъплението беше недокоснато. Никой не се бе приближавал на по-малко от два метра до тялото. Но що за съпруг ще остави така жена си? Напомни ми за Дивия запад, където някога са бесели хората и са ги оставяли да си висят за назидание. Досегашният ми опит показва, че ако някой мъж намери съпругата си да виси обесена в предния двор, веднага се втурва да я сваля. Чист инстинкт. Повечето казват, че мислели как, ако я свалят, може би имат някакъв шанс да я спасят. Обикновено тя е мъртва от часове, но въпреки това съпрузите като насън я откачват от въжето, сякаш животът й зависи от това. А какво прави този мъж? Не само, че я оставя да си виси, ами и най-хладнокръвно държи останалите настрани, за да „запази местопрестъплението непокътнато“. Това би било логично, ако в някакъв етап от живота си се е обучавал за полицай. Но той казва, че не е.

— Може би има баща полицай?

— Не — отвърна Питърс. — Та се питам — защо първата му реакция е да запази местопрестъплението?