Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Наистина не се връзва — съгласи се Хамил. — Особено когато всичко изглежда като самоубийство. Тогава няма нужда да се пази местопрестъплението. Искам да кажа, че го правим само при съмнение, че не е. Затова предполагам, че е подозирал нещо друго.

— Точно така — подчерта Питърс и удари с длан по бюрото. — И аз така си мисля. Но когато го разпитвахме, той заяви, че и през ум не му е минавало — поне не в самото начало, — че не е самоубийство. А това ни връща към първия въпрос: защо му е да пази местопрестъплението?

— Защото кучият син я е убил и се опитва да го пробута за самоубийство — каза Хамил. — Това е очевидно.

— Така си мислиш ти. Но ако я е убил и се опитва да го представи за самоубийство, защо не се помъчи да се държи по-нормално? Защо не се втурна и не я свали от клона пред свидетели? Тогава щеше да изличи или зарази уликите, които може по невнимание да е оставил.

— О… да — призна Хамил.

— Не ми се връзва.

— И какво предполагаш?

— Нищо. Самоубийство в двора към улицата е определено странно. Има и нещо друго — не можахме да свалим никакви отпечатъци от стола, който намерихме под трупа. И по жертвата нямаше. Сякаш всичко е било избърсано нарочно. Но от това не следва нищо. Не изключва възможността да се е самоубила.

— Може и да е нещо автоеротично — предположи Хамил. — И това обяснява защо го е направила в двора към улицата. Може да се възбужда да прави разни неща на публични места, може да е ексхибиционистка.

— Ти направо написа сценарий за нов епизод от „Закон и ред“.

— Идеята си я бива. Какво ще кажеш? Направо виждам заглавията във вестниците.

— Я стига! Когато нещо прилича на самоубийство, то обикновено е точно това. А ако става въпрос за убийство, обикновено го е извършил съпругът. Всичко е съвсем просто. Но хората гледат „Закон и ред“ и все си представят някакви заплетени интриги. Някакви огромни мистерии.

— Понякога наистина има такива — настоя Хамил.

— Разбира се, и някой винаги печели лотарията, но шансът е едно на един милион. Знаеш ли какво? Въпреки всички странни неща се обзалагам, че патоанатомът ще стигне до заключението, че е самоубийство, и ще се приключи веднъж завинаги.

— За кога е насрочена аутопсията?

— За утре или вдругиден. Не съм сигурен.

— Ще присъстваш ли?

— Да, разбира се. Трябва да пазя уликите.

— Хей, Питърс! — Един полицай си подаде главата през вратата. — Шефът иска да те види.

— Благодаря. Идвам веднага. — Стана и направи гримаса. — Време е да кажа на шефа, че представа си нямам за какво става въпрос.

Питърс влезе в кабинета на началника и го завари приведен над множеството документи на бюрото му. Хората си мислят, че животът на полицаите е пълен с приключения, но нямат никаква представа каква огромна бумащина им се налага да отмятат. Колкото и високо да се издигаш в йерархията, няма спасение от нея.

Началникът вдигна глава, остави писалката и посочи на Питърс стол да седне.

— Разкажи ми за този случай — каза.

Питърс представи общо взето същите факти, които бе изложил и пред Хамил. Началникът го изслуша, без да го прекъсва. Биваше го в това — оставяше хората си да разкажат цялата история и чак след това задаваше въпроси. Проговори, когато се убеди, че детективът е свършил.

— Значи мислиш, че наистина може да е самоубийство? — попита.

— Не знам, шефе. Странно е, откъдето и да го погледнеш.

— Да се надяваме, че криминалистите ще ни дадат нещо, за което да се хванем. А междувременно трябва да внимаваме. Предполагам, че местните вестници вече са ти се обадили.

Питърс кимна.

— И какво им каза?

— Че прилича на самоубийство.

— Добре. Самоубийството не се котира особено в медиите. Ако надушат, че може и да е убийство, ще ни се изсипе целият медиен цирк на главата. Богата и красива омъжена жена, елитен квартал, зловещи обстоятелства. Таблоидите ще го излапат като топъл хляб. Но подобен медиен интерес вреди на разследването — усмихна се иронично началникът. — Да не говорим за вредите върху репутацията на участъка, ако не арестуваме незабавно някого и не му повдигнем обвинение. Та в общи линии, искам от теб да работиш по случая все едно е убийство, но без да даваш вид, че го смятаме за нещо по-различно от самоубийство.

Питърс направи физиономия.

— Знам, че заповедта е тежка. Но на наша страна е фактът, че хората, които трябва да разпитваш, са приятели и съседи на мъртвата, а е много малко вероятно някой жител на Гринич да продаде ексклузивна история на „Нешънъл Инкуайърър“ Сигурен съм, че няма да искат да говорят с репортери. Ще се пазят имената им да не се появят в пресата, и то свързани с нещо подобно. Това ще ни помогне.