Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Ами ако наистина изглежда като убийство? — попита Питърс.

— Бих искал поне засега да си мълчим по този въпрос. Най-добре е да обявиш, че разследваш убийство, когато можеш да кажеш, че си арестувал някого. Не искам още една Марта Моксли 3 3 Марта Моксли — петнайсетгодишно момиче, убито през октомври 1975 година в Гринич, Кънектикът. Заподозрени са двама младежи от клана Кенеди, но случаят остава неразкрит до 2000 г. Тогава единият от тях, Майкъл Скакел, получава 20-годишна присъда за убийство. Историята става световноизвестна, по нея са написани книги и е сниман филм. — Б.пр. . Не трябва да изпускаме медийното отразяване на случая, но — и тук началникът вдигна ръка, — ако това вреди на разследването ти, искам да дойдеш и да ми кажеш. В края на краищата, работата ни е по-важна.

— Добре, шефе — съгласи се Питърс. — Ще се постарая.

— Няма да те оставя без помощ.

— Каква помощ?

— Тази сутрин ми се обадиха от прокуратурата. Един от детективите им е поискал да работи заедно с теб. И преди си е имал работа с няколко подобни случая и според мен може дори да има информация или опит, които да са ни полезни. Не разбрах всички подробности, но мисля, че идеята е добра. Така ще компенсираме липсата на хора, а ще ни помогне и с пресата, да не говорим, че ще подготви по-добре случая за съда.

— Кой детектив? — попита Питърс, като премяташе наум няколкото свои колеги от прокуратурата, които познаваше. Бяха много нагазили в политиката и по-скоро щяха да му пречат, отколкото да помогнат на разследването.

— Детектив Акерман. Познаваш ли го?

Питърс кимна.

— Отлична разкриваемост, нали така?

— Точно така.

— Не съм чувал нищо за него от известно време.

— Май е имал някакви лични проблеми. И затова се позагубил известно време. Но с този случай се връща в играта.

Детектив Акерман

Акерман седеше на бюрото си и се взираше напрегнато в листа пред себе си, стиснал молив в ръка. Точно в този момент Трейси седна на ръба на бюрото му и каза:

— Ще правя кафе. Искаш ли?

Акерман вдигна глава.

— Разбира се. Ако не те затруднява…

— Никак даже — увери го тя.

Трейси си падаше по детектив Акерман. Всъщност повечето от жените тук си падаха малко или много по него, но Трейси беше нова и все още хранеше някакви надежди, че флиртуването й може да даде някакъв резултат. Останалите жени се бяха отказали.

Акерман беше свободен мъж, но сравнително от скоро. Жена му го бе напуснала само преди осем месеца. Тръгна си, както каза, защото й омръзнало да обира огризките. Уморила се да е винаги на второ място, и то далеч след работата му. Преди развода професията беше целият му живот. По ирония на съдбата, след като тя си тръгна, на него сякаш изведнъж спря да му пука за работата. За щастие шефовете проявяваха разбиране към положението му. Оставиха го да „помага“ по други случаи, за да има възможност да си поеме дъх и да се възстанови. Изглежда започна да се съвзема през последните два месеца. Започна отново да се шегува и да проявява интерес към нови случаи. Тогава и жените от работното му място започнаха да проявяват интерес към него. Мислеха си, че щом отново започва да се увлича от работата, ще погледне и към други неща, но засега никоя не бе успяла да си уреди среща с него. Едно от момичетата дори се опита да го покани, но той внимателно й отказа. Всички го смятаха за загубена кауза. Ала Трейси бе убедена, че ще успее да му привлече вниманието. Опитваше по класическия начин — през стомаха.

— Дори ще видя дали не мога да ти намеря поничка с желе — подхвърли тя.

— О, не. Ще е прекалено нагло от моя страна да те моля и за това.

— Обаче не е ли прекрасно, че няма нужда да ме молиш? — засмя се Трейси, стана от бюрото му и тръгна към кухнята.

Акерман погледа няколко секунди след нея и се върна към задачата пред себе си. Когато Трейси се появи отново, той бе потънал в работа и дори не я забеляза, докато не постави чаша кафе и поничка пред него.

Вдигна очи.

— Помислих, че си изпаднал в транс — каза Трейси. — Дори не ме чу, нали?

— Наистина, извинявай. Сигурно съм се съсредоточил. Благодаря ти. — Взе поничката и отхапа.

— Няма защо. Имаш нужда от гориво за мозъка, ако искаш да се съсредоточиш добре. По какво работиш? Някой случай? — И тя кацна отново на ръба на бюрото и се приведе, за да надникне в листовете пред него. И се разсмя на видяното. — Виждам, че имаш много важна задача.

— Наистина е трудна — оплака се Акерман.