Том Мартин - Царството

Сега офицерът изръмжа към игумена:

— Какво каза бе, паразит?

Игуменът продължи да мълчи.

В пристъп на ярост офицерът запрати обвинителния акт на земята и пристъпи към стареца. Замахна с десния си крак и стовари армейския си ботуш, с колкото сили успя да събере, под брадичката му. Чу се противно хрущене, игуменът отхвръкна и се просна по гръб.

Дорген Трунгпа изрева от ужас и се опита да се освободи от хватката на двамата китайски войници, но върху му се посипаха удари, които го накараха да замре.

Офицерът се извиси над пребитото тяло на ламата.

— Ставай, паразит, защо лежиш в мокрото? Защо не левитираш? Нали разправяш на селяните, че си можел да го правиш?

Очите на игумена бавно се отвориха. Офицерът сложи крака си на шията на възрастния мъж и изкрещя надолу към пленника си:

— Къде е избягалият шпионин?

Сега игуменът сякаш се опитваше да каже нещо, опитвайки се да си поеме въздух. Вероятно очаквайки да чуе отговор на своя въпрос, офицерът вдигна крака си. Постепенно думите на игумена станаха разбираеми.

— Ом мани падме хум. Ом мани падме…

При звука на молитвата, офицерът се завъртя на пети и изрева някаква команда на събралите се войници. Двама души излязоха напред. Бяха тибетци, отхвърлени от селото. Някога бяха извършили сериозни престъпления и трябваше да просят и да живеят на границата с джунглата. Тяхната работа беше да почистват манастирските нужници и да погребват селските мъртъвци. Униформите, които не им стояха добре, изглеждаха нови. Сигурно ги бяха взели в армията само преди часове.

Армейският офицер се ухили и каза:

— Мисля, че паразитът има главоболие. Излекувайте го.

Един от новоизпечените войници носеше чук и осем сантиметров меден пирон в ръцете си. На лицето му грееше злорада усмивка. Другият ренегат се тръшна на гърдите на игумена и стисна главата му. Възрастният човек, който сякаш не осъзнаваше случващото се с него, продължаваше своята тъжна тиха молитва.

Войникът с чука клекна до игумена и грижливо постави върха на бронзовия пирон в центъра на челото му. След това спря и погледна към офицера. Той кимна рязко и чукът се стовари с предизвикващ гадене звук. Пиронът потъна в черепа. Последваха още два удара, докато не потъна и главата на пирона. За малко ръцете на игумена помахаха слабо, после се отпуснаха. Дорген Трунгпа изплака от мъка и падна на земята. Над двора се спусна мълчание.

После офицерът заговори и послушникът с някакъв тъп ужас осъзна, че се обръща към него.

— Е, момче, сега, когато видя, че справедливостта възтържествува дори по такива отдалечени от Пекин места като Пемако, може би все още можеш да бъдеш спасен от хватката на тези зли и луди старци. Ти си още млад. Я да видим…

Той се обърна към разбитата порта и изкрещя заповедта си. Дорген Трунгпа стисна зъби и изрева от ярост и мъка. Двама войници влачеха младо селско момиче. Тя беше дъщерята на селянина с най-много земя в селото. Беше в края на моминството си, красиво момиче, което сега простенваше тихо от ужас и се бореше немощно със своите мъчители. Те я завлякоха пред младия монах. Офицерът излая друга заповед. Двамата войници, които я държаха, разкъсаха дрехите й. Дорген Трунгпа отмести очи от голите й форми, а войниците я държаха изправена пред него.

— Хайде, монахо, нека те видим да действаш като истински мъж. Нареждам ти да изчукаш селянката.

Светлината беше угаснала в очите на Дорген Трунгпа. Нищо в неговите осемнадесет години живот не го беше подготвило за това. Всичко, което знаеше, бяха поредицата манастирски церемонии, седмиците, пълни с молитви, пости и медитация, празниците в селото и порядъка на живот, воден в съзвучие с планетарните сили. Дъхът му излизаше на къси тласъци, когато войниците го вдигнаха и блъснаха към също толкова уплашеното момиче. Той не гледаше към нейната голота, но чуваше тихите й стенания на умиращо животно. Офицерът започна да сипе насърчения с подигравателен тон:

— Хайде, момче, забрави лъжите на тия зли старчоци. Обетът за безбрачие е глупост. Промили са ти мозъка и нищо повече… Хайде, че търпението ми започва да се изчерпва… Заповядвам ти да изчукаш момичето и когато свършиш, ще запалиш манастирската библиотека.

Пред очите на монаха започнаха да оживяват всички ужаси, описани с големи подробности в Тибетската книга на мъртвите: душата, измъчвана от ужасяващи демони и неизразимата болка в момента на смъртта. Обаче това беше животът, живот, който Дорген Трунгпа нямаше сили да разбере. Затова затвори очи, успокои дишането си и се опита въпреки всички пречки да освободи своето съзнание.