— Забравяш откраднатата вятърна мелница, а страната, която най-тясно се свързва с вятърни мелници, е Холандия — прекъсна го секретарят по отбраната. — Едно нападение срещу дигите би опустошило големи области, лежащи под морското равнище, и би причинило невиждани щети.
— Не сме изключили това, господин секретар — отговори спокойно Къртис О’Конър, — но Холандия не беше сред първите три страни, присъединили се към коалицията. — О’Конър не харесваше помпозния секретар по отбраната почти колкото Еспозито и му се прииска да добави, че холандците не са обявили нито една от вятърните си мелници за „открадната“, но си замълча.
— А неверниците и какво беше… нишките? — попита секретарят по отбраната и раздразнението му от Къртис стана очевидно.
— „Когато самотната нишка се сплете със своя двойник“ озадачи и нас — откровено призна О’Конър. — Като че ли фразата е свързана с окончателното решение на Кадир и все още работим над разгадаването й. Употребата на думата „неверници“ е ясна. Така арабите наричат онези, които почитат много богове. Ислямистите отхвърлят всяка идея, че Аллах може да се почита заедно с друг бог. Индуистите и будистите например сдружават идолите си с бог, а християните, освен Бог почитат и Светия дух. — О’Конър си даваше сметка, че навлиза в опасни води пред президента Харисън, но не се отказа. Според него готовността да започнеш жестока и унищожителна война в името на различните разновидности на бог представляваше опасна глупост. Ако не се направеше нещо, за да се извади религията от уравнението на външната политика, можеше да се стигне до сблъсък, който да доведе света до тежка катастрофа.
Докато над Атланта се спускаше нощ, Ричард Халиуел чакаше вицепрезидента в своя кабинет на тридесет и седмия етаж в небостъргача Халиуел Тауър, разположен в покрайнините на деловия квартал. За Ричард Халиуел новите лаборатории представляваха още една значителна стъпка в собствения му стремеж към власт. Мрачните пипала на огромния международен конгломерат стигаха до най-висшите ешелони на властта в Съединените щати, в разузнавателните служби и правителствата на стотина други страни по света. Но никоя от тях не беше по-важна от Китай.
Хиндукуш, Пакистан, границата с Афганистан
Прашният град Пешавар, столицата на дивата и отдалечена северозападна гранична област на Пакистан, беше окъпан в призрачната светлина на полумесеца. На осемнайсет километра западно от града древният проход Кибер започваше тясното си стръмно и каменисто пътуване към границата на Афганистан. През 1893 г., когато Пакистан беше част от Индия, британският външен министър на колониалното правителство сър Мортимър Дюранд начерта една произволна линия върху все още полупразната карта. Установяването на линията Дюранд като граница между Афганистан и Индия беше типично колониално и типично британско. Създадена да обслужва британските интереси, чрез нея големи невежи ръце за пореден път пренебрегнаха векове култура и племенни земи. Новата граница разсичаше пущунските племена по средата, разделяйки ги в две различни страни. Сега яростно оспорваният район предоставяше убежище на наново възраждащите се талибани, които всекидневно нападаха коалицията и силите на НАТО в Афганистан. Северозападната гранична област, в която законите не важаха, даваше убежище на една още по-злокобна група — „Ал Кайда“.
В полите на Хиндукуш и на няколко километра северно от прохода Кибер движещият се напред разузнавач на патрула, който охраняваше един от най-старшите генерали на „Ал Кайда“, забеляза пред себе си някакво движение. Той вдигна ръка и даде сигнал на онези зад него да спрат. Двадесет от най-яростните бойци в света инстинктивно се разпръснаха безмълвно сред покритите със сняг скали, заемайки позиции от двете страни на пътеката. Техните автомати „Калашников“ бяха заредени и готови, а черните им очи спокойно оглеждаха скалистите хълмове. Всеки бе препасал през гърдите си по два патрондаша със 7.62-милиметрови патрони и матовите медни гилзи проблясваха заплашително на лунната светлина. Магаретата, натоварени с останалите припаси, и магаретарите послушно спряха на пътеката. Малката група бе дошла от Синдзян и се придвижваше сред високите планини на Хиндукуш вече близо два месеца, като през нощта пътуваше, а през деня се оттегляше да почива в пещерите. Неверниците с техните шумни хеликоптери бяха непохватни и поради това лесни за избягване, но бойците на Халид Кадир не поемаха никакви рискове. Талибаните, които им предоставяха водачи за всеки от контролираните от тях райони, бяха нервни. Човек трябваше да се приближава към тях внимателно.
Читать дальше