Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Беше октомври 1955 г. Мао Дзедун беше на власт само от шест години, но и те бяха достатъчно за безжалостния диктатор да установи контрол върху обширния район на Синдзян със създаването на Синдзянския производствен и строителен корпус. Малките мирни селца на запад от град Кашгар бяха под контрола на млад, но също толкова безмилостен офицер от Народната освободителна армия, капитан Хо Фън. На Хо Фън беше заповядано да държи мюсюлманите под контрол и той нямаше търпение да се прослави.

Както скромната къща на Кадир, построена с кирпичени тухли, така и тази на братовчед му Абдул Расал представляваше квадрат с мръсен двор в средата. В единия ъгъл на двора беше старата помпа, откъдето семейството черпеше вода. Покривът на къщата беше украсен с ярки уйгурски мотиви. В другия край на двора обветрени дървени колони подпираха високата веранда. Семейството на Абдул спеше в помещението под нея върху покрита с килим платформа, но сега пълните с памук семейни дюшеци от уйгурска коприна бяха навити и опрени на кирпичената стена.

— Абдул! Халид! Къде са дървата, а?

— Ей сега, мамо! — Абдул се ухили, опита още един изстрел по топчето на Халид до дупката, която бяха издълбали в земята, но пропусна.

— Печеля — извика Халид, прибра в джоба си топчетата на братовчед си и тръгна да реже дърва за леля си.

Хайринисан подклаждаше огъня за вечерята. Халид винаги чакаше с нетърпение да остане при Хайринисан. Тя му беше като втора майка, само че по-забавна. Когато остави купчината подпалки до печката, леля му се усмихна. Но усмивката й изчезна, щом първо един камион, а после — втори, последвани и от други, избоботиха покрай къщата. Халид и Абдул се втурнаха към вратата, надникнаха през процепите и видяха конвой китайски войници да се отправя надолу към селския площад. Щабна кола се движеше в средата между камионите и Халид видя най-омразния човек в Синдзян — безмилостния китайски капитан Хо Фън. Кожата му беше мазна, а лъскавата черна коса бе сресана на път по средата и се спускаше от двете страни на кръглото му лице. Черните очи на Хо Фън бяха непроницаеми. Той носеше отговорност за убийствата на стотици уйгури и само споменаването на името му предизвикваше страх сред мирните мюсюлмани.

— Халид! Абдул! Влизайте вътре и двамата! — скара им се Хайринисан и покри устата и носа си заради гъстия облак прах, който нахлу в къщата и се посипа върху елегантните уйгурски килими по стените.

Малко по-късно, когато звукът на систематична стрелба разкъса въздуха, лицето на Хайринисан пребледня. Петъчната молитва в джамията на малкото село вероятно бе свършила. Но въпреки че обикновено съпругът й Али се прибираше веднага след нея, той често се отбиваше у родителите на Халид и малко закъсняваше. Досега не се беше тревожила излишно.

Предишния ден, докато патрулираше, един от войниците на Хо беше повален и убит от избягал кон.

— Накажете ги за пример! — заповяда капитан Хо. — Ето онази къща!

Двадесет китайски войници нахлуха в дома на Халид, подбраха родителите му, чичото, братчето и малката му сестра. После разплаканата му майка, пищящата от страх сестричка и останалите бяха грубо изправени пред капитана.

— Обесете ги — заповяда той — и ги оставате да висят три дни, за да се научат тези хора как да държат животните си под контрол! — В този момент капитан Хо съзря селския имам на вратата на малката селска джамия. — И запалете джамията им — добави той със зла усмивка. — Може би Аллах ще им помогне да загасят огъня.

Халид се събуди рязко. Образите на неговите родители, на чичо му и личицата на братчето и сестричето с причудливо извити глави, докато се полюшват на дървените стълбове край изгорялата до основи джамия, бяха незаличимо запечатани в душата му.

Разузнавачът на Халид оглеждаше полите на планината. Бе забелязал движение зад една голяма скала, която сякаш стоеше на пост край извивката на пътеката пред него. Разузнавачът тръгна предпазливо напред, като избягваше тясната камениста пътека и беше нащрек, в случай че неверниците са заложили засада. Той отново видя движение. Движеше се някаква неясна фигура с оръжие и той спря, заемайки по-благоприятна позиция върху издигащите се над камъка по-високи скали.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Както агент О’Конър бе предположил, неговото обяснение на значението на думата „неверници“ в контекста на мюсюлманската вяра само в един бог вбеси президента Харисън, особено когато го сравни с християнското боготворене на Светата Троица: Господ, Неговия Син Исус и Светия Дух.