Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Д-р Кадир завърши предупреждението си тихо, но заплашително. Видеото избледня до злокобно черен екран и в залата се възцари също толкова заплашително мълчание. Къртис О’Конър отсъди, че възможностите на президента са вече изчерпани. Повечето американци отдавна бяха престанали да вярват на басните за войната в Ирак и президентстването на Харисън започваше да изглежда все по-слабо и дори импотентно. Щом западните медии излъчат смразяващото послание на „Ал Кайда“, обществеността ще започне да се тревожи още повече. Подобни послания от врага се нуждаеха от някакъв отговор. О’Конър погледна бързо към Дан Еспозито. Къртис знаеше, че той ще се погрижи отговорът да бъде незабавен. От първия ден, когато се срещна с ниския, оплешивяващ съветник, между тях възникна незабавна и взаимна антипатия. Задниците и Еспозито имат много общо, размишляваше О’Конър.

— Какво, по дяволите, означава това и къде, мамка му, е Синдзян? — наруши мълчанието президентът, като отправи въпроса към Къртис О’Конър. Харисън очевидно чувстваше натиска.

— Господин президент, още не сме наясно какво означава това — отговори Къртис спокойно. — Направихме предварителен анализ на кадрите и гласа и няма съмнение, че видеозаписът е истински, въпреки че за местоположението нищо не може да се каже. От „Ал Кайда“ много внимават да осигуряват неутрален фон за записи като този. Скалите зад д-р Кадир може да са навсякъде в Централна Азия, от която Синдзян, голяма област в Западен Китай, също е част.

Би могъл да добави, че със своите милион и шестстотин хиляди квадратни километра Синдзян е три пъти по-голям от Франция и граничи с Пакистан, Индия, Афганистан, Монголия и три от бившите съветски републики: Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Би могъл да добави още, че пустините, езерата и планината Тяншан, или Небесните планини в Синдзян са удивително пленителни и че уйгурите мюсюлмани, които живеят по тези места от векове, имат дълбока духовна връзка със земята си. Можеше също да спомене, че областта е богата на петрол и минерали, но не го направи. Обикновения човек от улицата можеше и да не го е грижа къде се намират Синдзян и държавите с имена, завършващи на „стан“. Но Къртис О’Конър говореше с най-могъщия човек на света и нямаше как да не му мине през ума, че този човек би трябвало да знае това. Може би нямаше да е лошо някой да му подари за Коледа атлас, помисли си огорчено, но точно сега трябваше да внуши по-важни неща.

— Та къде ще се случи тази първа предупредителна атака? — зачуди се президентът Харисън смутено, сякаш събитията излизаха стремително извън неговия контрол. — Тя има ли нещо общо със заплаха от антракс или едра шарка? — попита и се огледа наоколо в очакване на отговор.

— Господин президент, съдържанието на съобщението е малко озадачаващо — продължи О’Конър. — За първи път „Ал Кайда“ нарочно използва подобно кодиране и не сме сигурни дали са могли да разработят някакви биологични оръжия. Първоначалното ни впечатление е, че първата предупредителна атака ще бъде проведена или тук, в Съединените щати, или срещу нашите главни съюзници: Великобритания и Австралия.

— А китайците?

— Китайското правителство смята уйгурите мюсюлмани в Западен Синдзян на границата с Киргизстан и Казахстан за „различни“ и гледа на тях като на заплаха за единството на страната. Затова възнамерява да ги смаже. Десетилетия наред китайската милиция и въоръжените сили провеждат свирепи чистки сред мюсюлманите в Синдзян, но тъй като се случва толкова далеч от останалата част на света, те не се отразяват надълго и широко, господин президент. Последното нападение на Кадир няма да бъде насочено само срещу Съединените щати, Великобритания и Австралия, но и срещу китайците. — Къртис О’Конър не можеше да знае колко голяма и унищожителна ще бъде тази атака.

— А каква е тая работа с вечността? — изнервено попита президентът.

— Господин президент, в зависимост от превода Коранът споменава вечността само в осемнадесет от своите сури, или глави, и то най-вече във връзка с градините на вечността. Някои учени превеждат арабския текст като „райски градини“. Интересното е, че в шест от сурите Коранът говори за реки, течащи под градините на вечността. Затова сега разглеждаме възможността за нападения срещу големи реки, с цел да бъдат отровено водоснабдяването. Коранът обаче посочва още, че праведните обитават мястото, където реките текат под градините на вечността, като награда от Аллах, а не като наказание. Така че на теория реките, изглежда, отпадат. — Без да осъзнава, Къртис О’Конър бе стигнал смайващо близо.